Когато сте видял дойката си да лежи в локва кръв на пода, какво почувствахте, Николас? Тъга? Безпомощност? Желание за мъст? Безумие е да убиеш така. А мълчанието около Вас е смущаващо и тягосно. Съпругата Ви е права. И я подкрепям за това. Не бива да унивате. А трябва да се опитате да лекувате болката си. Намерете онзи, който отне живота й. Искал е да убие нещо у Вас, знаейки колко близки сте били, как сте я обичал като майка.
А аз сега гледам сестра си Клаудия да лежи и да стене, без да мога да направя нищо. Тя е болна, Николас. Доктор Верди идва всеки ден, дава й болкоуспокояващи, но не казава нищо конкретно. Така внезапно се залежа. А Вие знаете колко жива е тя. Как се смее, как обича хората. Толкова млада, Николас. Страх ме е да не я изгубим. Къщата ще стане още по-самотна. Мама седи всяка вечер до нея, пее й, държи й ръката. Клаудия пита за Андрес. Иска да го доведем, за да я види. Но Вие разбрахте колко против техните срещи е майка му. Що за жена е тя!? И в такъв миг да ги разделя.
Брат ми ще замине за пореден път за Марсилия. Тези пътувания го изтощават. Продажбите не вървят така добре в този период. Навярно на Вас споделя повече за бизнеса си, както е било винаги. Има доверен човек и приятел във Ваше лице. И съм щастлива, Николас, защото обичам безумно и двама ви.
Излишно е да описвам зимата тук. Едва ли е толкова различна от вашата. Студена и потискаща. Както студено е в стаята ми без Вашата усмивка. Сега ще сгъна писмото, ще го сложа в плик и ще го занеса на Леон. Ще го целуна по бузата и ще му кажа да целуне Вас така, защото това е моята искрена обич към Вас. Пазете я на топло в душата си.
© Криста Всички права запазени
чакам развитието...вече съм любопитна...
с обич, мила Татяна, носиш ми радост.