ВЧЕРА И ДНЕС

Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбирам колко рано съм се скрил от сянката си. Устните ù са сочни и жадни, но властни и някак сурови. Живее при мен, спи в моето легло, а сутрин ми поднася студено кафе. Крещи ми всеки път, когато заговоря за теб, а вечер ме прегръща със студени ръце. Днес всичко е толкова непознато. Утрото разцъфтя в зюмбюления си тоалет. Продавачът на мечти отново стои на другия тротоар в извехтелия си балтон. Дъждът пак вали, но вече виждам лицата от другата страна. Другите в мен пораснаха и захвърлиха маските. Идва нощта. Поглеждам луната с цвят на потъмняло сребро и се усмихвам, защото знам, че ме е страх. Вече съм от другата страна, отвъд дверите на възприятията. Открих своя дом и поставих снимката ти на камината. Вчера и днес, различно и непознато, колко жалко, защото утре ще повърна всичко.