ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - чу зад гърба си и се обърна.
- Рисувам изгрева, съседе. Той ме вдъхновява.
- Чудя се откъде ти идва вдъхновението в този труден живот? Сигурно имаш поръчка и ще ти платят добре за картината?
- Нищо подобно. Рисувам я за себе си. А вдъхновението ми идва от красотата на природата и от Бог.
- От Бога, казваш. Има ли според тебе Бог?
Художникът спря работата си. Остави палитрата и с четка в ръка, като го изгледа изпитателно, каза:
- За този, който иска да го има, го има. Виж как стоят нещата: Може ли човек, ако не мисли за картини, да открие в природата подходящ мотив и да направи от него картина? Не може. Може ли, ако не се вслушва в звуците, да бъде композитор, може ли да бъде поет, ако не търси красиво съчетание на думите?
- Не може - отвръща съседът.
- Излиза, че всяко нещо, за да бъде направено добре, трябва да бъде пожелано от човека. Необходимо е да мислиш за него, да го търсиш, да се трудиш и то едва тогава ще се получи, нали?
- Така е.
- Така стои и въпросът и с Бога. Ако вярваш, че го има и го търсиш, ако размишляваш за това, което виждаш около себе си, ще го намериш. Той е навсякъде около нас. Дори не е нужно да го търсиш, а само да видиш неговото проявление.
- Гледам и не виждам.
- Гледай, мисли, търси и ще го намериш. А сега ще ме извиниш, но аз трябва да продължа работата си, че виж къде се вдигна слънцето. Когато рисувам, разговарям с Бога.
- Спорна работа тогава. Тръгвам, няма да ти преча.
И съседът се отдалечи с тихи стъпки от рисуващия. А художникът, пришпорил отново въображението си, се отдаде на удоволствието да пресътворява чудото на изгрева и да общува със Създателя, чрез работата си.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени
Поздравявам те, творецо, пришпорил въображението си! Много харесах!