gyu (Гюлен )
22 73
22.11.2007 г., 10:56 ч.

Вечер 

  Проза
785 0 2
О, неразгадани, любими мои лебеди,
прикриващи своята очарователна красота!
Вечерта е вече при вас и ви гали нежно по белите шии.
Насекомите умират тази вечер под тихата мелодия
на среднощната песен.
Светулките неуморно блестят сякаш чиста мисъл,
обвита в пашкул, се опитва да избяга от света.
Кралят каза да почакам.
Склонът се спускал надоло и било опасно.
Изчаках.
Затворих очи.
Щурчето, видяло спуснатите ми клепачи,
засвири красива мелодия...

© Гюлен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??