- Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, всичко е на ниво фарс. А фарсовете са играни навремето за задоволяване вкуса на нисшата публика – да не употребявам думи като „тълпата“, „сганта“, „паплачта“. Вашите обвинения са именно на това ниво…
- Обида към съда? Прибавете и това, господин прокурор!
- Да, господин съдия… Но, обвиняеми, защо смятате всичко това, което става с вас, за фарс?
- Фарсът е забава на ниско ниво. Той е предназначен за неграмотна и полуграмотна публика. Нима смятате, че вие – съдът, обвинението, хората в залата, можете да разберете причините за моя смях и моята сигурност в уж безнадеждното ми състояние?
- Момент, прокуроре! А защо, обвиняеми, считате, че безнадеждността е „уж“?
- Вие ме съдите за неща, които са и ...