13.10.2018 г., 9:53 ч.

 Вечност: Сблъсъкът на времената (21) 

  Проза » Повести и романи
489 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

Разкриване: Историята на един убиец

   - Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....

    - За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където държеше револвера си.

    Насочвайки оръжието на детектива право срещу него, Сянка каза:

     - Казват, че когато родител умре, детето разбира, че не е безсмъртно. Когато умре дете обаче – родителят губи своето безсмъртие... Денят, в който загубих детето си беше денят, в който се взривих и се разградих на съставните си части... Това беше денят, в който загубих своето безсмъртие... Болката, която чувствах след загубата беше толкова силна, а мъката така неутешима, че след като алкохолът, наркотиците, сексът с непознати и психиатърът не помогнаха... Последваха и няколко, уви, безуспешни опита за самоубийство... После срещнах Нея и с един поглед успя да закърпи всички разбити в мен парченца, а онези, които бях загубила тя даде от себе си, само, и само да бъда цяла отново...

   

     Пред детектива стоеше най-хладнокръвният убиец, с който се беше срещал някога...

    Сянка се взря в очите му.

    Погледът му беше напълно достатъчен, за да даде отговори на повечето му въпроси...

    - Беше топъл Ноемврийски  ден. Един от онези, които остават в съзнанието ни с нещо значимо. Всеки един ден, в продължение на цяла година исках да умра, но когато я видях... Когато погледите ни се срещнаха... Господи, тя беше толкова красива. Влюбих се в нея в мига, в който я видях... Просто се влюбих в нея и това да не съм с нея щеше да бъде най – тежкото, и трудно нещо за мен... Влюбих се в косите й, в ръцете и очите й; влюбих се в гласа й, начинът, по който жестикулираше докато говори, и как се движи. За броени секунди за мен тя се превърна в целия свят. Исках да е само моя. Затова и я направих моя...

 

   - Знаех къде ще бъде госпожица Мъри и отидох във въпросния бар, като седнах в най-отдалечения и тъмен край. Толкова глупава и безразсъдна тя нямаше никакъв шанс... Дори не разбра, че се качвам след нея по стълбите... Вървях зад нея по коридора, та чак до самия му край - достатъчно време, за да избера с какво да отнема живота й... Бях нежна с нея и дори мога да кажа, че почти не усети ножа, който забих в гърба й...

    - И все пак - не ми отговори защо си я убила!?

    - Убих я, защото тя поиска така!! А и престъпление ли е убийството от любов? Престъпление ли е да направиш именно това, което любимата е поискала от теб?! Не мисля... А и трябваше да я задържа в живота си!

  

    - Знам, че Виолета е преди Колин, но историята е подредена по друг начин. Господин Клейтън бе наследник на огромна компания за внос и износ на скъпи пури, и алкохол, но приходите, които той получавал били много по - високи от колкото е трябвало да бъдат. Защо? Защото измежду кашоните със скъп алкохол е имало листа на растения от един особено специален сорт отровни билки - някои предизвикващи сърбежи, парене, световъртеж, подуване и повръщане; други предизвикващи кома... Разбира се не това бяха мотивите ми за убийството му... Със сигурност не беше ревност. Отдавна бях превъзмогнала този глупак! Когато имаш причина, значи има и следствие. Моята причина беше изневяра, следствието беше... Е, досещате се, а и никога не съм се колебала да натисна спусъка...

    - Ами Виолета?

    - Млада девойка с естествена и неподправена красота; грациозна, фина и изискана, възпитана, но и много отмъстителна... Доста сходства имаше с Бет. Тя също искаше да има всичко и също като Бет не се спираше пред нищо, докато не го получи. Не се спря, когато очите й видяха и се спряха на Нея, а тя... Тя беше само моя!

 

    Австрийският детектив беше потресен. Не знаеше какво да каже или какво да направи. За пръв път през двадесетгодишната му кариера в полицията му се случваше да си има работа с престъпник, който знаеше мотивите за извършените от него престъпления и въпреки убийствата - мотивите бяха достатъчно убедителни, и правдоподобни. За пръв път през тези двадесет години му се случваше да се усъмни в собствените си способности и в доказателствата, които беше събрал... Не знаеше как да постъпи - да арестува престъпника с риск да бъде убит или да го пусне на свобода и да унищожи всички факти, и доказателства по случая „Хелголанд”...

    А и бяха ли престъпление крайните действия, като убийство, например, извършени от любов?

» следваща част...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??