АлисънРейн
187 157
12.09.2018 г., 13:21 ч.

 Вечност: Сблъсъкът на времената 

  Проза » Други
659 2 4
Произведение от няколко части
2 мин за четене

“Един роман е добър, когато наистина няма какво да добавиш” - Паскал Мерсие

За самотата:
    Днешното забързано общество, в което живеем, както и вглъбените в собствените си проблеми, забързани около нас хора, придават едно горчиво чувство за самота, и самотност.
     Забързани и замислени сме, и ние, дали в своето сиво ежедневие или в нечие друго такова, но така, заобиколени от огромните разстояния от човешка самота, пропускаме щастието в дните си...
    Наш личен избор е дали да бъдем сами. Наше решение е дали да се откажем от целите, мечтите и желанията си, както, и дали да се откъснем от действителността… Но тогава, на свой ред, не трябва ли да се запитаме: какво е самотата в живота ни? От значение ли е за нашето развитие? И каква следа ще оставим след себе си, ако се изолираме от света само, защото си мислим, че това ще ни пречисти от натрупалите ни се грехове? Или ще върне времето назад, за да направим нещата, които винаги сме искали да направим, или да се опитаме да поправим грешките, които сме допуснали? Защото сега сме по - зрели, по - смели, по - опитни и сме се научили къде да стъпваме, за да не се пропука ледът под краката ни...
    Цената, която трябва да платим, за да бъдем приети не е ли твърде висока? Да се примирим с еднаквостта и ограниченията поставени от същото това общество, и “нормалните” индивиди в него и да загубим собствената си идентичност?!
    Изолацията и самотата ни отчуждават не само от света, в който живеем, а и от самите нас, като се превръщаме в студени, изкуствени и подозрителни към всеки, който протяга ръка към нас, за да ни върне от сивото ежедневие и да ни стопли; да ни обикне дори. Да се превърнем в роботи с изкуствен интелект би било най - малкото зло, а вместо да търсим, намираме, и даваме удоволствие или удовлетворение от контакта ни с другите, се стремим да извлечем полза от всеки един такъв, което на свой ред води до тотални падение и деградация.
    И когато не получим това, което искаме или най - малкото това, което сме дали, губим баланс, и започваме да се чувстваме неудовлетворени и разочаровани не само от другите, а и от себе си… Тогава самотата вече не е просто изолация от средата и хората около нас, а породена от различието, и от разстоянията от човешка самота, се превръща във въображаемо убежище, което вместо да ни предпазва от “лютите зими” в живота ни, единственото, което прави е да ни убие. И когато това се случи губим възможността да намерим обратния път към душите си…
    А няма ли да е труден пътят на връщане? Особено и след като сме се изгубили? И ако цената за приемането ни в обществото е била твърде голяма, каква ли ще бъде тя, за да започнем отначало или за да бъде всичко по старому?

» следваща част...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замислящо, но приятно за четене! Поздрави!
  • Няма случайни неща, Алиса Поздрави
  • Благодаря, Милена! Радвам се, че съм успяла да постигна този ефект
  • Ако един разказ,,есе,роман,или какъвто и да е текст изразяващ позицията на автора предизвика размисли по темата,значи авторът е постигнал целта си. Браво Алисън Рейн. Накара ме да поразсъждавам върху темата за самотата. Мисля, си,че изолацията може да бъде волно избрана, предизвикана от чувство за самосъхранение именно заради погрешни контакти с други хора.Но изолацията не може да се свърже непременно със самотата..Така мисля аз. Но във всеки случай ми хареса начина по който си поднесла своите разсъждения за самотата.
Предложения
: ??:??