Дневникът на Алисън Рейн: 1145 дни

    „Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима…“

***
    Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за израстване.
    Във всяка една секунда от всяка една минута, на всеки ден, водим борба за другите; за себе си... За това да сме независими, неограничени, сами или с някого. Борим се за разбиране, подкрепа, толерантност, обич и любов.
    Непрестанно водим битка за нечие одобрение, внимание и прошка, или за собствените си такива към нас...
    Пренебрегваме себе си в името на нечие друго щастие, забравяйки, че и ние имаме нужда някой да ни прегърне, целуне, обикне, ощастливи... Да докосне душата ни чрез най - чистата енергия, която съществува...
    И не би ли трябвало да бъдем себе си във всичките си форми, и да бъдем приети именно заради това, което сме, а не заради това, което можем да бъдем?!
    1145 дни по - късно все още се разминаваме с бързащите хора; загледани в собственото си ежедневие; потънали в собствените си проблеми, грешки и вини...
    1145 дни по - късно все още търся най - доброто сърце и най - красивите очи, и все още ги откривам.
    А когато те намирам, Вечност, побеждавам, всеки ден по малко, в борбата с другите и в тази със себе си. Да, губя, понякога; отчайвам се, гневя се и страдам, но силата, която ми даваш, за да се изправя отново и да продължа напред; да се развивам и израствам; да се боря с бурите и ураганите в живота си, е толкова вдъхновяваща и могъща; толкова искрена и чиста...
    И след поредното залепяне на счупените в мен парченца, те намирам, Вечност, по-моя от всякога, и по - вярваща в чудесата и добрите феи; в красотата, и чистотата на утрешния ден.
    Намирайки те всеки ден в бързащите хора, осъзнавам колко малки и нищожни сме всъщност, и колко големи и смели ни прави любовта.
    И „днес, заради това, което научих от теб... Всеки избор, който направих беше различен и животът ми се промени напълно! Научих, че ако го правиш - живееш живота си пълноценно! Няма значение дали имаш 5 минути или 50 години! Ако не беше днешният ден... Ако не беше ти... Никога нямаше да разбера любовта! Затова ти благодаря, че беше човека, който ме научи да обичам! И да бъда обичан!“ (If only)

    Понякога ме е страх, че заради всичките неща, които ни се струпаха, ще забравим защо сме се влюбили една в друга... Ти спомняш ли си? Спомняш ли си защо избра мен за свой път?
    Понякога се страхувам, че ще забравим, че сме по – добри и смели заедно, отколкото по отделно!!
    Какво виждаш като ме погледнеш, било то докато спя или докато се караме? Било то докато ни е хубаво или просто споделяме заедно тишината?
    Какво виждаш?
    Все още ли виждаш човека, в който се влюби?
    Все още ли съм тази, до която искаш да заспиваш и да се будиш до края на живота си?
    Понякога се отчайвам, признавам си, и започвам да си мисля, че ще ни отврат ветровете... Но веднага щом погледна в очите ти земята под краката ми не се клати вече.
    Обичам те! Обичам те толкова много!
    Връзката ни не е обикновена! Никога не е била!!
    Не знам какво ще ни се случи утре или след 10 години, но знам, че искам да си човека, до когото ще заспивам и ще се будя до края на живота си!
    Обичам те!!!