Палатката, която му бе отпусната за турнира, бе прибрана от сенешала и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар, обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и лешникови очи. Започнаха да му отправят предложения през прозорчетата на каретите:
- Сър Ланкстън, вероятно сте уморен от турнира. Искате ли да си починете тази вечер в моя замък? – усмихваше му се нисичка руса красавица.
- Рицарю от Езерото, фамилната ми къща е само на петстотин крачки от тук. Искате ли да ми дойдете на гости? – Дамата, която му говореше така, се беше навела, че щеше да падне от каляската.
- Извинете ме, скъпа лейди, но прекарах уморителна нощ. Искам да намеря уютна странноприемница, където да отседна. – скромно отвърна Ланкстън.
Дамите се спогледаха. “Явно някоя ме е изпреварила”, мина една и съща мисъл през главите им.
По пътя се зададе рицар. Сър Ланкстън се наежи. Не с ...