11.03.2012 г., 15:23

Великата любов

1.4K 0 2
1 мин за четене

Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борбата ми, с мен, с разума ми, с целия свят за теб. Заслужаваше си!
Не винаги хората са щастливи. Има етапи от живота ни, в които сами трябва да си извоюваме това щастие. За мен ти бе светът, в който исках да живея. За мен ти бе мъжът, който исках да докосвам. Твоите целувки успяваха да ме изпратят в рая. Твоите ръце ми помогнаха да изляза от ада. Благодаря ти, че ми донесе най-сладката глътка въздух. Благодаря ти, че ми показа най-приказната страна на любовта. Благодаря, че ме разбираш, без дори да говоря.
Направих много жертви. Платих със собствената си кръв и сълзи. Хората ме наричаха '' наивница ''. Хората ме наричаха '' глупачка '', че те обичам. Хората искаха да се откажа, а аз настоятелно и инатливо вървях към теб и до теб.
Сега виждам реалността и знам едно: ти присъстваш в нея! Аз присъствам в живота ти. Ти живееш в сърцето ми. Аз се сгушвам като дете в обятията ти. Вглеждам се в очите ти и съзирам същия блясък, който ме изправяше на крака. Слушам гласа, който ми вдъхваше сила, смелост и кураж. Гласът, който ми казваше: Ти можеш, ще се справиш! Ти си прекрасен човек. Няма любов, ако не боли. И не е любов, ако не е преминала през всичко. И не е любов, ако не ти се налага да се бориш за човека, който обичаш. А ние се справихме - заедно! Бяхме луди и грешни, но великата любов умее да прощава. Великата любов не умира след първата, третата или десетата трудност. Сега знам едно: Обичам те и това ме прави велика. Велика, защото отдадох сърцето си, душата си и тялото си напълно голи, без маски на теб. На голямата любов в живота ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...Борбата ми, с мен, с разума ми..."!
    Похвално е преживяното и написано от теб,Лили!Издръжливостта е важно качество ,когато става въпрос за дълготрайни чувства!Успех и много пролетни радости...!
  • Гласът, който ми казваше: Ти можеш...
    И докъде в текста е говорил този глас? Аз не знам, но ако сложиш кавички, бих могъл да разбера.

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...