11.03.2012 г., 15:23

Великата любов

1.4K 0 2
1 мин за четене

Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борбата ми, с мен, с разума ми, с целия свят за теб. Заслужаваше си!
Не винаги хората са щастливи. Има етапи от живота ни, в които сами трябва да си извоюваме това щастие. За мен ти бе светът, в който исках да живея. За мен ти бе мъжът, който исках да докосвам. Твоите целувки успяваха да ме изпратят в рая. Твоите ръце ми помогнаха да изляза от ада. Благодаря ти, че ми донесе най-сладката глътка въздух. Благодаря ти, че ми показа най-приказната страна на любовта. Благодаря, че ме разбираш, без дори да говоря.
Направих много жертви. Платих със собствената си кръв и сълзи. Хората ме наричаха '' наивница ''. Хората ме наричаха '' глупачка '', че те обичам. Хората искаха да се откажа, а аз настоятелно и инатливо вървях към теб и до теб.
Сега виждам реалността и знам едно: ти присъстваш в нея! Аз присъствам в живота ти. Ти живееш в сърцето ми. Аз се сгушвам като дете в обятията ти. Вглеждам се в очите ти и съзирам същия блясък, който ме изправяше на крака. Слушам гласа, който ми вдъхваше сила, смелост и кураж. Гласът, който ми казваше: Ти можеш, ще се справиш! Ти си прекрасен човек. Няма любов, ако не боли. И не е любов, ако не е преминала през всичко. И не е любов, ако не ти се налага да се бориш за човека, който обичаш. А ние се справихме - заедно! Бяхме луди и грешни, но великата любов умее да прощава. Великата любов не умира след първата, третата или десетата трудност. Сега знам едно: Обичам те и това ме прави велика. Велика, защото отдадох сърцето си, душата си и тялото си напълно голи, без маски на теб. На голямата любов в живота ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...Борбата ми, с мен, с разума ми..."!
    Похвално е преживяното и написано от теб,Лили!Издръжливостта е важно качество ,когато става въпрос за дълготрайни чувства!Успех и много пролетни радости...!
  • Гласът, който ми казваше: Ти можеш...
    И докъде в текста е говорил този глас? Аз не знам, но ако сложиш кавички, бих могъл да разбера.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...