Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борбата ми, с мен, с разума ми, с целия свят за теб. Заслужаваше си!
Не винаги хората са щастливи. Има етапи от живота ни, в които сами трябва да си извоюваме това щастие. За мен ти бе светът, в който исках да живея. За мен ти бе мъжът, който исках да докосвам. Твоите целувки успяваха да ме изпратят в рая. Твоите ръце ми помогнаха да изляза от ада. Благодаря ти, че ми донесе най-сладката глътка въздух. Благодаря ти, че ми показа най-приказната страна на любовта. Благодаря, че ме разбираш, без дори да говоря.
Направих много жертви. Платих със собствената си кръв и сълзи. Хората ме наричаха '' наивница ''. Хората ме наричаха '' глупачка '', че те обичам. Хората искаха да се откажа, а аз настоятелно и инатливо вървях към теб и до теб.
Сега виждам реалността и знам едно: ти присъстваш в нея! Аз присъствам в живота ти. Ти живееш в сърцето ми. Аз се сгушвам като дете в обятията ти. Вглеждам се в очите ти и съзирам същия блясък, който ме изправяше на крака. Слушам гласа, който ми вдъхваше сила, смелост и кураж. Гласът, който ми казваше: Ти можеш, ще се справиш! Ти си прекрасен човек. Няма любов, ако не боли. И не е любов, ако не е преминала през всичко. И не е любов, ако не ти се налага да се бориш за човека, който обичаш. А ние се справихме - заедно! Бяхме луди и грешни, но великата любов умее да прощава. Великата любов не умира след първата, третата или десетата трудност. Сега знам едно: Обичам те и това ме прави велика. Велика, защото отдадох сърцето си, душата си и тялото си напълно голи, без маски на теб. На голямата любов в живота ми.