Mar 11, 2012, 3:23 PM

Великата любов 

  Prose » Others
1192 0 2
1 min reading
Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борбата ми, с мен, с разума ми, с целия свят за теб. Заслужаваше си!
Не винаги хората са щастливи. Има етапи от живота ни, в които сами трябва да си извоюваме това щастие. За мен ти бе светът, в който исках да живея. За мен ти бе мъжът, който исках да докосвам. Твоите целувки успяваха да ме изпратят в рая. Твоите ръце ми помогнаха да изляза от ада. Благодаря ти, че ми донесе най-сладката глътка въздух. Благодаря ти, че ми показа най-приказната страна на любовта. Благодаря, че ме разбираш, без дори да говоря.
Направих много жертви. Платих със собствената си кръв и сълзи. Хората ме наричаха '' наивница ''. Хората ме наричаха '' глупачка '', че те обичам. Хората искаха да се откажа, а аз настоятелно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Random works
: ??:??