Великденски пътепис-1

С Мария сме като войници. Така казва Руди. Няма "това-онова"; решаваме - тръгваме! Резервирали сме апартамент в хотел "ПлаНината" за Великден. Много пъти съм минавала покрай табелките за Рибарица, но досега не съм я навестявала. А е красива, дявол да го вземе! Много е красива! Младата трева, дърветата - буйно нацъфтели и зъберите на Стара планина - все още покрити със сняг... Пък и не е далече от София. След обичайните стеснения по магистралата - не си спомням някога да не са са правили ремонт на някой участък - пътят ни завива към Тетевен, Гложене и Рибарица. Май скоро не съм била и в Тетевен. Минаваме покрай реката. От другия ù бряг ни приветстват социалистически блокове. Минаваме покрай фабрика за мебели, за шперплат, за четки...
  Докато говоря по джиесема и неусетно сме пристигнали. Какъв хубав хотел! Триетажни раздвижени сгради "П"-образно ограждат двор с ниска трева и каменна настилка. Самите сгради са бели и в стил "нео-възрожденски". Има и бяла кула с неизвестно предназначение. Намираме се в прегръдката на околните планини. Слънчево е и малко студено.
  Рецепционистките са много приветливи. Все още хотелът е полупразен. Руди веднага ги пита за закрития басейн. Избрала съм точно този хотел, защото всички други в Рибарица имаха само открит. Успокояват го, че има такъв. Придружават ни до апартамента в сградата оттатък двора.  Всичко е ново, чисто и красиво. Ние с Мария се настаняване в стаята с телевизора. Балконът ни гледа към задния двор. Право пред нас е една добре обработена градинка, а по-нататък - плевня. "Това е плевня" - казвам на Мария. "Знам" - отговаря тя. Овощните дървета са нацъфтели в бяло.
  Хвърляме багажа и решаваме да се разходим из селото. Скъпи коли вече са препречили входа откъм улицата. Прииждат и още. Минаваме покрай тях по главния път надолу към центъра. Много нови вили се строят, много нови хотели. Имаме чувството, че съвсем скоро тук ще се превърне във второ Банско - хотелите ще претопят спокойствието на хората.
  В центъра виждаме евтино заведение. "При сестрите". Една-две маси са заети от местните пияници. Други две-три са празни. Има и камина. А на каменната стена Мария съзира мозайка на жена, издигнала ръце като за хоро, направена от по-тъмен камък. "Едната от сестрите" идва при нас - около 40-годишна, приветлива, закръглена жена. Раздава ни менютата. Радваме се на любезната компания на местен подпийнал екземпляр, който сяда при нас и започва да ни разпитва. Не му даваме кой знае каква информация, но той заключава, че Руди е на почивка с внучката - явно има предвид Мария. "Събчо" - тъй му викаха съселяните. Сладкодумен силно социален тип. Извикаха го някъде по работа и ни остави на мира.
  Храната "При сестрите" е много вкусна! Препоръчвам! И става много бързо. Жените (майка и дъщеря, предполагам) са безкрайно любезни, докато ни вземат поръчката и ни обслужват. Руди ми се присмива на гювечето по шопски, защото нямало месо. Поръчали сме си и шкембе чорба - невероятно вкусна! Марийка си взема пилешка пържола, както обикновено.
  По обратния път ни съпровожда едно едро и дружелюбно куче. Говорим му ласкаво, а то ни маха с опашка и ни съпровожда почти до хотела. После хлътва в един двор.
  По стълбите на втория етаж Мария е прочела, че имало библиотека. Пращам я и тя ми донася томче стихове с твърди корици.
  Следобедно заспиваме пред телевизора. Аз съм се свила на дивана, Мария - на земята; Руди си е отишъл в стаята.
  Към пет отиваме да поплуваме. Впрочем, Мария не ми е повярвала за басейна и не си носи бански. Отиваме само аз и Руди. "Басейнът" се оказва голямо джакузи. Вътре има още две двойки. Впрочем жените доста срамежливо отказваха да влязат в джакузито. Предпочитаха да ядат сладолед и да пият бира, които им носеха от ресторанта на хотела, на шезлонгите наоколо. Най-после свенливо се съблякоха по бански и слязоха при нас в джакузито. Типично по мъжки Руди не престава да оглежда дамите и да ги коментира пред мен. После си намира приказка с мъжете. Разказва им за скорошните си скийорски подвизи. Те пък го информират, че са лични приятели на собствениците на хотела - Пламен и Нина. Оттам и името на хотела - ПлаНината. Руди дипломатично похвалва обстановката. Вече сме забелязали пристигането на някаква почетна бабичка, на която всички целуват ръка. С право предполагаме, че е майка на собствениците.
  Вечеряме в ресторанта. Менюто не е нещо особено, в сравнение с това на "сестрите". Многобройни сервитьори се суетят и вземат поръчките. Появяват се и самите собственици. Нина е висока руса жена в яркочервена рокля и червени обувки. Според мен е красива, но според Руди - "кобилеста". Така или иначе, привлича вниманието. Пламен е слаб, леко плешив. Мнозина май ги познават тук. Пълно е със семейства с малки деца.