Веселата горичка, данъците и царските проблеми с вещицата

Веселата горичка, данъците и царските проблеми с вещицата

Приказно фентъзи

Това е предистория

на Бъдни вечер във

Веселата горичка.

Историята е за Вещицата!

  От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и шумно се прозя. Когато накрая отвори очи и огледа къде се намира и какво е! Насекомото извика силно:

- Вещицаааа, проклета да си! В какво ме превърна?

Някъде далеч през три гори една котка се облизваше лакомо. Бе закусвала сладка мряна от горската река, а една съсухрена ръка нежно я погали казвайки:

- Мър-мял, дали царя се е събудил вече? Ще бъде много щастлив като

разбере в какво съм го превърнала! Ха-ха-ха...- смехът на старата вещица проехтя на далеч.

Три дни по-рано.

Карета управлявана от лъскав кочияш и четири войници охрана спряха пред къщичката на старата вещица. Къщата беше малка едноетажна без прозорци, само с дървена врата отпред. От каретата слезе костюмиран мъж на средна възраст. Той въздъхна тежко. Огледа хубаво костюма си. Оправи папийонката си и почука шумно на врата. От вътре се чу глас на възрастна жена:

- Ида, ида...

- Побързайте. – каза костюмара, като намигна на войниците, които не слизаха от конете си.

Чу се дърпането на няколко резета, после отключването на три ключалки и чак тогава врата изскърца тежко. От мрака на отварящата се врата лъхна на застояло, едни зелени очи светнаха страховито преди да се покаже съсухреното лице на зеленооката вещица. Без зъбата ѝ уста попита:

- Какво търсиш тук бирнико? В тези гори не те ли е страх?

- Дошъл съм да събера дълга ви към новия цар. Според...- той извади един дълъг лист хартия и почна да нарежда: - Според документацията на стария цар вие Мирудия Счесмопиритинова не сте плащали данъци за 84 години назад и дължите на царството 840 гроша. Но с новите лихви въведени от новоизбрания финансов министър освен горепосочената сума дължите и 234 гроша държавна лихва.

- Тъй, тъй... - каза вещицата. Но бирника продължи:

- Вече имаме и министерството на магията и вещерските практики.

Всеки определил се като вещер/магьосник или производните им бива обложен с нов данък 10% от годишния оборот.

- Тъй, тъй...- отново каза вещицата. И отново продължи: - Аз оспорвам това, което казвате.

- Но това са земи на цар Киро Сланинолюбски. – каза със сериозен тон костюмирания. - Само той може да се разпорежда с тях.

- Че от къде, на къде? Аз дали ходя да му налагам данък „кенеф“ в двореца?

- Госпожо, дръжте се сериозно. Той е царя? – отново възрази бирника.

- Цар на какво? Цар на кого? Аз нямам цар! Аз съм си цар/царица/принц, че даже и принцеса. – вещицата се засмя и после погледна леко лукаво бирника и попита: - Вие женен ли сте? Аз си търся мъж!

Костюмирания я погледна сконфузено и направи една крачка назад.

- Той е цар на вас, на мен на цялата земя от зеленото море чак до сините скали на Тихия хълм. Сгоден съм!

- Виж младежо, аз имам права! – каза сърдито вещицата и доби червен вид на лицето.- И според законите на всички царе, който са се опитвали да ме покорят съм имала право да оспоря пред негово височество!

Костюмирания влезем в каретата за малко и излезе с една голяма книга. Разлиства я няколко минути, после се намръщи и я хвърли в каретата.

- Добре имате право да оспорите пред царя. Но той няма да се съгласи да опрости дълга ви, защото е много голям!

- Мислите ли? Да вървим при него!- каза вещицата и щракна с пръсти.

От къщата излезе с бавна стъпка черно бял котарак със смешен розов нос. Той сладко измяука и се потри в краката на старата дама докато сладичко мъркаше.

- Но сега ли?- каза чиновникът. – Трябва да видим дали е свободен.

Царя е зает човек!

- В момента е свободен, чуди се какво да прави и яде грозде без семки в приемната зала. – котката се превърна в черно бяла космата метла, която вещицата възседна и директно отлетя.

- Но...- костюмирания бирник само я проследи със слисан поглед, врата на къщата изхлопа, резетата и ключалките също. Младия бирник поклати ядосано глава. И с тази вещица не се разбра. Дали наистина отиде при царя?

В двореца царя наистина ядеше грозде без семки в приемната зала. А вещицата влетя с метлата през отворения прозорец. И застана пред него с котката си във краката. Поклони се галантно, а царя я погледна стреснато и леко се надигна викайки:

- Стража, стража! Тук има някаква бабка.

Бабката срещу него се усмихна и показвайки беззъбата си устна кухина каза:

- Ваше величество вие явно сте новия цар, след цар Пурко женолюбивия?

- Аз съм сина му цар Киро! – отговори изправен царя.

- Страхотно! Днес дойде един бирник да ми събира някакви данъци? Аз

искам да ги оспоря!

- Да ги оспориш?- пет стражари се появиха в този момент с лъскави

метални брони и извадени мечове. – Затворете я! – нареди той на въоръжените мъже. Но старата вещица вдигна ръка и стражниците спряха:

- Нямаш право! Първо по закон имам право да оспоря лично пред вас тук. Сега или когато сте свободен, а вие в момента нямате друга работа, или?

От някъде се показа нисък човечец с вид на чиновник с една дебела книга и извика:

- Права е ваше величество. Има право да оспорва пред вас!

- И какво ще оспорва? Правото ми да налагам данъци? Та аз съм най-великия от великите...аз съм...

- Така е ваше величество, аз това не споря -поклони се вещицата, прекъсвайки го най-нагло. – Споря, че сте мой цар и това, че трябва именно на вас да плащам данък!

- А на кого искате да плащате данъци?

- Там е работата ваше величество, не искам да плащам нищо на никой.

Веселата горичка, която е част от Великия весел баир никога не е била под властта на повереното ви царство. – вещицата извади от един джоб на връхната ѝ черна вещерска дреха една карта и я подаде на приближилия се нисък чиновник. Той я отвори погледна я и я подаде на царя.

- Госпожо тази карта не е актуална! – каза чиновника с дебелата книга.

- Веселата горичка от векове е под властта на царя.

- Не! – категорично каза вещицата.-Тя никога не е падала под ничия власт. Там властвам аз, от почти 700 години и картата е от тогава!

Царя и чиновника се приближиха един до друг. Почнаха да си шушукат под ухилената вещерска физиономия. Котката и почна да я гледа и да мяука. Вещицата се наведе и я погали с думите:

- Да, виждам Мър-мял. Виждам как царя се опитва да ни измами. Но не

знае защо съм още сред живите. За седемстотин години никой не ме измами, и този няма да ме измами.

Царя чу разговора между старата вещица и котката ѝ.

- Нищо подобно госпожо, просто проследяваме историческия период. –каза оправдателно царя след което седна на трона си изгонвайки чиновника. – За това сте права, че никой официално не е завземал Веселата горичка, но е завоюван Великия весел баир от пра-пра дядо Страцислав. Която я прави днес моя територия. В документа по присвояване никъде не е упоменато, че Веселата горичка е автономна.

- Аз имам такъв документ от стария похотливец Страцислав. – тя почна да рови по джобовете си. – Само секу...- шумкаме от ровене по джобовете на вещерската черна дреха. – А, ето го!

Тя извади един стар жълто-кафеникав лист, от който се разнесе зловлонна миризма на човешка пот и фекалии. Тя пристъпи напред и подаде документа директно към царя. Той рязко се отдръпна, и чиновника отново притича от някъде вземайки го с върха на пръстите си и прочете на глас:

„Аз великия цар Страцислав трети оставям Веселата горичка като автономна горичка под опеката на Мирудия Счесмопиритинова...

- Това съм аз...- подскочи радостно вещицата.

- Ваше величество тук е царския печат на пра-прадядови. Документа изглежда истински!- той тръгна да го подава на царя но негово височество махна с ръка и чиновника го върна на вещицата.

- Но вие няма как да сте на 700 години?- заяде се царя.

- Може да няма, но може и да има! -зелените очи на старата вещица светнаха.

- Как? – озадачи се седналия на трона си цар.

- С, магия и правилна храна. – освен очите ѝ на вещицата грейна и беззъбата ѝ усмивка.

- Ще те оставя без данъци ако ми разкриеш тайната?

- Ха-ха-ха...- вещицата се засмя силно. Тронната зала все да кънти от смеха ѝ. – Ха-ха-ха! Това е тайна, която никога няма да разкрия. Но мога да ви кажа как да отслабнете, аааа?

Подкани го вещицата. Царя се замисли и каза политически:

- Но ще плащате данък за използването на магия.

- Ха-ха-ха, вие май не ме разбрахте ваше величество. Аз законово съм владетелка на Веселата горичка. Ако искате да плащам данъци, такси и други ваши прищевки елате и я завладейте. Сега е време да си ходим с Мър-мяу, че той не си е пил млякото.

Котката се превърна в космата метла, а вещицата се качи на метлата и отлетя през прозореца, от който беше дошла.

Ядосан царя извика военния си министър и няколко генерала да обсъдят как да превземат горичката.

Старата вещица си се прибира и си направи чай, да успокои нервите си.

Мър-мял я погледна ближейки се след като е изпил млякото си, и каза с тежък глас:

- Този цар май ще направи грешката на прадядо си и ще те нападне? –каза бавно, докато хубаво почистваше лапата си.

- Не се коси, сладко коте баба знае кои войни да води и кои не.

Стъмни се и двамата с котарака си легнаха. Тъкмо старата вещица се унесе в сън и Мър-мял се измъкна изпод завивките и застана на прозореца. Погледна първо луната, красива, светеща и жълта, но не пълна. После сред дърветата видя този или тези, които го накараха да се размърда. Той усети тежкото дишане на неусетно застаналата зад него вещица, която каза:

- Май тази нощ, няма да се спи коте! – изсъхналата и кокалеста ръка погали котарака и изчезна в мрака.

Войниците бяха из цялата гора. Въоръжени с арбалети и мечове. Пред къщата на старата вещица имаше полянка. На нея се появиха прекрасни девойки. Те бързо се съблякоха и започнаха да танцуват своето голо дамско хоро. Войниците гледаха и онемяваха. Толкова много голи и всички много красиви девойки не бяха виждали в никой бордей. Те бързо хвърляха арбалетите и се хващаха за хорото. Красив и млад момък с кавал застанал в средата на хорото и почна да свири, а една от девойките се откъсна от хорото и запя до него. Песента бе приятна, пламенна и прочувствена. До края ѝ всички войничета заспаха. Един лейтенант подпрял се на меча си преди да заспи видя старата вещица да му дава една кесия с думите:

- Момко тези пари ще дадеш лично на царя, нали?

Лейтенантът кимна и заспа.

Пред двореца всички участници в вчерашното хоро бяха събрани на плаца. Един майор ги кастреше с думи. Убождаше ги най-брутално. Но когато зад него застана царя, лейтенанта получил кесията пристъпи напред и помоли:

- Разрешете ваше величество, старата дама ви изпрати това...

- Май сте я стреснали? – каза весело царя и отвори кесията, след което изчезна...

Край

Костадин Койчев-Kovak

29.11.2023г.