ВИЕЛИЦА

   Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен от кораба на обречените...

   Но сред дълбините на живота тези корабокрушенци се радват на едно непонятно щастие, макар и заобиколени от студенина и безнадеждност...

   Обсебен от тези мрачни разсъждения, вървях към дома ми, преследван от коварната виелица.

   А беше мраз, сковаваше земята. И когато под уличната лампа съзрях усмихнатия пияница - съвестта ми неусетно с думи проговори:

   - Стани, човече, мозъка си събери! - И ръката си към него аз протегнах дружелюбно.

   Но той погледна ме и рече:

   - Мъдрец съм стар, с деменция прикрита и съвет не ще приема, с който да ме върнеш в нищетата. - После скромно той клепачите притвори.

   Познах един поет, лирик от миналото старо - любови драматични преживял. Но чашката накрая неусетно бе избрал като утеха. И в скитник го превърна тя.

   А с правдата вървя човечецът задъхан. С мечтите си наивни и със словото на красотата за обич хората зовеше, но от политици разноцветни вероломно беше сритан. И летя надолу с рухналите си надежди.

   - Поете - казах тихо - една жена за тебе често пита. И тя изпрати ме сред този студ съдбовен.

   Видях как тялото отсреща се размърда и сред снежинките зениците провря. Повдигна се на лакът и стаената си болка той разкри:

    - Приятелю неканен, старостта е бреме и справедливост в нея няма. Зад брадата ми нехайна и отчайващо красиви дрехи, разум в мен витае на дете невръстно. Как тогава аз да оцелея сред акули  настървени?

    След кратък размисъл над ситуацията трудна, трябваше ядосан аз да бъда. И с решителност, която не търпеше възражение, изправих стареца добър. С усилия върховни го довлякох в някакъв обществен дом. И не показах жалост, нито срам.

   - Изкъпваш се и бързо други дрехи облечи. Жена, която те обича, скоро ти ще разпознаеш... – И след тези думи, в ролята си на навъсен и жесток глупак, отново аз в нощта се озовах. А там виелицата как ръмжеше - но вървях замислен след мечтите мои плахи...

22.03.13 г.                                                

Гр. Пазарджик                                           Ив. Шопов