ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен от кораба на обречените...
Но сред дълбините на живота тези корабокрушенци се радват на едно непонятно щастие, макар и заобиколени от студенина и безнадеждност...
Обсебен от тези мрачни разсъждения, вървях към дома ми, преследван от коварната виелица.
А беше мраз, сковаваше земята. И когато под уличната лампа съзрях усмихнатия пияница - съвестта ми неусетно с думи проговори:
- Стани, човече, мозъка си събери! - И ръката си към него аз протегнах дружелюбно.
Но той погледна ме и рече:
- Мъдрец съм стар, с деменция прикрита и съвет не ще приема, с който да ме върнеш в нищетата. - После скромно той клепачите притвори.
Познах един поет, лирик от миналото старо - любови драматични преживял. Но чаш ...