7.07.2017 г., 11:20 ч.

Виенско кафе 2/ 44 

  Проза » Повести и романи
1147 5 4
17 мин за четене

– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...

Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:

– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на по 50 години идват да раждат. Ами то нали и ще трябва да го изгледаш това дете, луди хора. Много се радвам на такива като вас, ама на и моите не искат да се женят.

Криси се подхили и побърза да излезе от асансьора преди да се е разхилил с глас. Ние с Борил кимнахме учтиво на сестрата и също побързахме да се измъкнем. Борил намигна на Калина като слязохме от асансьора:

– За тебе сестрата сигурно реши, че си изтърсака в семейството. Само ми е интересно дали Криско го взе за сина или за зетя...

– Както се размотава празен, определено зетя – обадих се аз.

Кристиан се обърна към мен и посегна да вземе част от багажа:

– Извинявай, майка ми. Ама бързах да изляза от асансьора, да не се разхиля.

Изгледах го лошо и му връчих торбите. Идвахме да взимаме бебето.

Изписаха ги и слязохме пред болницата, там ни чакаха Андрей с новата си жена, Галя и англичанчето, които колкото и да беше странно, още бяха заедно и бабите и дядовците. Светла огледа калабалъка и аз се наведох към ухото и:

– Честита италианска сватба, вземаш си мъж и фамилията му идва бонус.

Тя се засмя и на свой ред се наведе към мен:

– В моя случай даже без да взимам мъжа.

Кристиан ни изгледа подозрително какво си говорим, той носеше бебето и аз му се усмихнах. Снимахме, ахкахме и накрая се качихме в колите. Аз се качих със Светла и Кристиан, а Калина я пратих с Борил у нас. Кристиан също се опита се изсули, но го усетих и не успя.

Отключихме вратата на апартамента и той подуши въздуха:

– На какво мирише тука?

– На тамян, викнах свещеник да освети къщата за бебето. Стойте тук, първо трябва да поръся със светена вода и тогава ще влезете.

Криси ме изгледа:

– Майка ми, ти набожна ли стана?

– Това е традиция, за да е здраво бебето и точно свекървата трябва да я прави. Стойте тук.

Светла кимна и аз поръсих стаите и кошчето на бебето. После запалих една свещичка.

– Влизайте. Няма да гасите свещичката, трябва да изгори до дъно.

– Ходила си в църквата вчера за „бабина молитва“?

Погледнах изненадано Светла:

– Да. Откъде знаеш за обичая?

Тя се усмихна:

– Четох в интернет.

– И питката беше осветена и аз я правих, спазихме традицията. Сега от осветената вода, която остана ще му капваме по малко до 40 ден във водата за къпане.

Кристиан ни направи подигравателен жест и аз го изгледах много лошо.

Оправихме бебето и Светлето влезе да си вземе душ, а аз сложих масата да хапнем, после отидох в спалнята. Криси седеше до кошчето и гледаше бебето. Погалих го по главата:

– Разбираш ли я защо не го уби, докато беше в нея?

Не каза нищо, просто седеше и гледаше сина си. Бебето внезапно наду гайдата и Криси ме погледна стреснато:

– Какво му има?

Свих рамене:

– Не знам, люлей го.

Той залюля кошчето, но бебето продължаваше да се дере и Светла дотърча от банята недоизплакната:

– Защо реве толкова време?

Аз пак свих рамене:

– Не знам.

Двамата ме изгледаха обвинително и аз се засмях:

– Честито, вече сте родители. Изплакни се и му дай да суче – обърнах се към Светла. - Ако имате късмет ще е гладно. Ако не, просто ще трябва да го успокоите някак.

Накрая успяха и бебето млъкна.

– Аз ще се прибера да видя Дари, довечера ще дойда да го изкъпем. Вие яжте, докато той спи. Криси, баба ти и дядото не повече от 40 мин като дойдат и едните и другите и накарай дядо ти Димитър да сложи маска. Светле, моите родители ще дойдат в 4, на баща му в 6. Не обръщай внимание на бившата ми свекърва, още не се е родил човек който да и угоди. Криси, ще дойда към 7 и ако баба ти е още тук, ще те убия. Светле, задължително трябва да хапнат от питата, да не забравите. Криси, за името ще кажеш, че ти си го избрал.

Кристиан ме изгледа:

– Не съм.

– Кристиане!!!

Той ме погледна ядосан:

– Кръстихте детето ми на Борил, трябваше да е на татко.

– О, ти се сети, че е твое дете. Детето не е кръстено на Борил, Криси. Кръстено е на предсмъртното желание на майката на Светла. Преслава и Борислав, това е харесвала жената. Ако си говореше с майката на сина си, щеше да знаеш. - Светла ме изгледа, но нищо не каза. - И като си искал да е Андрей, да го беше записал така, ти ходи.

Играех доста ва банк, но ако съдех по физиономиите им, обсъждане на името е нямало. Мисля, че Криси чак сега започна да усеща нещо към бебето и името му започна да го дразни. Той погледна Светла:

– Вярно ли е?

Тя кимна:

– Да. Казах на мама, че с мама сме си приказвали навремето и искам да кръстя бебето Борислав, както сме си говорили с нея и мама каза да го направя. Ти не каза нищо, откъде да знам че не искаш да се казва така.

– Редно беше да е на татко!

Аз махнах с ръка:

– Добре, направете си второ и го кръстете на баща ти. Ако има и трето, може и на мен. Сега се оправи някак с баба си и утре гледайте да не споменавате пред майката на Борил, че името му случайно е съвпаднало с това на бебето. Не искам да гледам сто епизода на „война и мир“ заради едно име. Стигат ми драмите с имената на собствените ми три деца, то не бяха трагедии, то не беше чудо. Ако трябва да минавам през същото и за внука си, по-добре да се гръмна отсега. Светле, почивай си всяка минута в която мълчи, защото от тук нататък сън няма. Криси, да не хукнеш нанякъде и да я оставиш сама, моля те. Тръгвам, ще дойда в 7. Ако има нещо, веднага ми се обаждате и за 15 минути съм тук. Чао.

Отначало плана ми беше да остана цял ден у тях, но като видях Криси как огледа Светла като дотърча по хавлия, реших че е по-добре да ги оставя насаме. Бях го убедила да остане още два дни, което значеше че е взел да омеква.

Докато пътувах ми се обадиха от офиса и се наложи да отида. Когато най-накрая стигнах до вкъщи, минаваше три. Долу хора не се виждаха и аз лапнах няколко хапки на крак в кухнята и се качих в спалнята. Борил спеше прегърнал Дари през кръста. Както го стискаше винаги това дете, все едно някой щеше да му го вземе. Ако съдех по хъркането му, аператива на обед е бил солиден. Почудих се малко и се мушнах при тях. Каквото и да правеха Галя и Калина, щяха да се оправят и без мен. Борил ме усети в просъница и веднага заклещи краката ми със своите. Много мразех, когато правеше така, но го правеше несъзнателно насън, а не исках да го будя. Въздъхнах, наместих се до колкото можах и заспах.

 

На другия ден направихме купона за раждането. Първо мислех да е в един ресторант в Дария-та, но после се отказах. Избрах едно друго заведение и поканих сума ти народ. Майка ми остана при Светла, а всички други отидохме да празнуваме. С Борил само дето не се разведохме, като разбра колко ще струва всичко. Накрая го излъгах, че Криси ще си плати. Той разбира се беше наясно, че го лъжа, но понеже не искаше да побеснявам и случайно да взема да открия, че неговия таен фонд „и аз съм човек“ е петнайсеткратно по-голям от моя, се направи на две и половина и миряса. Черешовите топчета не ги докара, колкото и да го молих и освен, че ми намери уискито за доктора, не ми помогна с абсолютно нищо друго за купона. Всичката работа я свършиха Мира и Яна, а Борил беше зает да обикаля наоколо и да се хвали, че бебето е кръстено на него. Не пропусна и да издърпа почерпката за персонала в родилното от ръцете ми и да отиде да я дава той. Както казва народа, за всяка работа трябват двама, един да я свърши и един да се хвали, че я свършил.

 

В 9 без две минути звъннах на Светла:

– Излез на терасата.

Изчаках зарята да свърши, нарочно бях избрала заведението така, че тя да може да я види от вкъщи:

– Честит син, мамче. Да ти е жив и здрав и много да те обича.

Светла ми се усмихна:

– Благодаря ти. За всичко.

Кристиан стоеше до мен и аз го хванах за ухото къде на майтап, къде на истина и го дръпнах към телефона:

– Кажи „благодаря“ на майката на сина си, че ти го роди.

Той се наведе към телефона:

– Благодаря, пухчо.

Светла му хвърли един поглед, после погледна мен сконфузено, но аз се направих на разсеяна и си подадох телефона на Криси, да си приказват още. „Пухчо“? Е, защо пък „коте“ да е по-добре.

Седнах на масата до няколко познати, които явно обсъждаха името на бебето.

– Ами на Борил ще го кръстят, на кого. Виж човека какво прави, хората за техните си не правят и на половината, а той за чуждото. - Снежа ме погледна – Не ми се обиждай, Алекс, ама Кристиан му е чуждо дете.

Кимнах:

– Така е.

Една от другите жени ме погледна:

– Той ли организира всичко?

– Да, с Мира и Яна. Аз се занимавах само с бебето, че на снахата родителите са починали и...

– Ами това е, който си е човек, си е човек, не ги дели децата. Гледам и неговото момиченце е тука?

– Галя, да. И голямата искаше, но не можа, не я пуснаха от работа.

Снежа махна с ръка към другите:

– Те са си винаги заедно всичките, откакто са се събрали те с Борил.

Едната, която беше голяма клюкарка ме погледна хитро:

– Е, той по едно време много се оплакваше Бори от Кристиан, не му се работело, не слушал...

Аз се усмихнах:

– Ами не му се работеше, влюбен бил човека. Той е много потаен, нищо не казва за тези работи. Вече като има семейство да храни, работи и ушите му плющят. Сега, да не си го хваля, че си е мое, но от университета сам си се оправя и всичко. Сам си я намери работата, сам си прави кариера и една стотинка не взима от нас. И сега за банкета „мамо, аз ще платя“, Борил вика „не, аз“ и накрая се скараха кой да плати. И на Борил децата са така, искат сами да се оправят и се оправят. И тримата правят кариера, а навънка не е като тука, хората не ги интересува кои са майка ти и баща ти, искат да работиш.

Другите кимнаха в съгласие, че навън на никой не му пука за връзките и едната жена ме попита:

– Снахата добра ли е?

– Много и е добра, и много скромна – обади се Мартина. - Ама Кристиан е по-хубав, сега което си е истина.

Аз махнах с ръка:

– Е, то бременно беше момичето като го видя. То на всеки бременността различно се отразява.

Станах и ги оставих да ни обсъждат. Тръгнах към тоалетните и спипах Борил скатан в един ъгъл да се обяснява ухилен до ушите с някой по телефона. Той ме забеляза в последния момент и веднага затвори. Хвърлих му един смъртоносен поглед:

– С кой приказваше?

Той докара най-невинната си физиономия:

– С едно момче, ще се видим вдругиден за камионите.

Да бе, таман да беше навярно, на бас че приказваше с жена. Изгледах го още веднъж и си продължих на където бях тръгнала.

 

Устисках до полунощ да се правя на примерна баба, тогава децата с приятели изчезнаха на някъде и по-голямата част от гостите ни си отидоха. Остана тежката артилерия. Вкарах едно голямо набързо, прегърнах жената на Пешо през кръста и се наведох към ухото и:

– Мацко, Господ е казал, че трябва да се споделя...

Тя ми се ухили:

– Къде?

Аз и показах ключовете на колата, нарочно бях настояла да дойдем с моята, Борил нямаше да ме остави да пушим в неговата. Направих знак и на Мира и посочих вратата. Тя кимна и двете с Тина се понесоха навън. Яна ни беше зарязала, имаше си по интересни занимания под формата на 25 годишен. 27, както подчерта тя. Огледах се за четвърти за компанията ни и видях Мартина. Иван беше по някаква работа и не беше успял да дойде и тя беше сама. Димака я беше сбарал и нещо и се жалваше. Аз го тупнах по рамото:

– Сори, ама ще я отвлека. Ела, Марти.

Помъкнах я навън. Мира и Тина се хилеха нещо пред вратата и аз отключих колата и им махнах. Бутнах Мартина на задната седалка и се наместих до нея.

– Къде ще ходим?

– Никъде, това е пушкома. Ще дръпнем по едно джойнтче.

Тя ме изгледа:

– Иван ще ме убие, ако научи.

Тина, която се беше наместила зад шофьорската седалка се разсмя:

– Трябва да видиш Мира какво я чака, нейния ако я сбара.

Мира направи многострадална физиономия и ние се разсмяхме. Тина запали джойнта и го подаде на Мартина:

– Давай, ти си новата.

Тя се почуди и аз махнах с ръка:

– Споко, чиста натурална. Тина си я гледа под леглото. Дай.

Опънах първа, подадох и фаса, пуснах музиката и се облегнах назад. Фаса обикаляше, момичетата се майтапеха нещо, а аз се чувствах безкрайно отпусната. Някой беше донесъл и една бутилка водка и тя обикаляше след фаса. Аз се подпрях на рамото на Марта:

– Приличаме на холивудски филм за колежанки. Психологията как ще обясни четири достопочтени лелки, които се крият да дърпат джойнт...

Тя се усмихна и ме прегърна през рамо:

– Лесно, фрустрирани сме от живота. Рушим правилата, това е нашата агресия. По-добре е от ресигнация.

– Какво е това? – попита Мира.

– Реване.

Аз поклатих глава:

– А не, момичетата не плачат. Е може, ако искаме кожено пал...

Борил отвори вратата от към мен и се навря наполовина вътре ухилен:

– Какво правите, пушите ли?

Аз се пресегнах и го дръпнах със сила за ризата. Той не очакваше и се захлюпи в скута ми.

– Агресираме.

Другите се разсмяха и той се надигна:

– Супер, може ли и аз?

Изгледах го и поклатих глава:

– Не.

– Що? Да не прайте нещо по двечки, а? Аз няма да преча, само ще гледкам.

Опитах се деликатно да го разкарам, той обаче се направи на перде и се намести. Знаеше, че няма да му вдигам гири пред Марта.

Въздъхнах и се облегнах назад. Тина му подаде джойнта и той го подуши:

– Мммм, ти на гол бедър ли го свива, бе Тинче? Много хубаво мирише.

– Пешо го свива, без ръце.

– Ааа, то затуй ви е толкова сладко като дърпате. Да взема и аз да ви свия няколко ей тука, кво ше кажете. Тя машинката веднага се зареди на макс като ви видя така на чалъм и четирите.

Обърнах се и го изгледах, той ми направи физиономия:

– Бъзикам се де. То пък човек да не се пошегува.

Взех джойнта и опънах дълбоко. Що ли някой път не го прегазех с колата, все щях да го прекарам някак за злополука...

Борил миряса за известно време и аз си лежах облегната на Марта, от време на време дърпах от джойнта и се реех. На мен тревата ми действаше така. По едно време той отново започна да се лигави без никакви задръжки с момичетата. Обадих се един, два пъти, в един момент вече не можах да го изтърпя даже и напушена и го бутнах:

– Слизай.

Той ме погледна:

– Къде ще ходиш?

– Слизаме. Идвай.

Изсулих се от колата, но той само се завъртя и си остана вътре. Мира слезе след мен:

– Що се впрягаш, пиян е, бъзика се.

– И аз съм пияна, що не ида да се бъзикам така с приятелите му, а?

– Стига, Алекс, не се ядосвай.

Бяхме стигнали до вратата на заведението и аз погледнах към колата, Борил нямаше никакво намерение да слиза. Тръгнах обратно към колата. Мира тръгна след мен:

– Алекс...

Поклатих глава:

– Тошко не ти прави така, Мир. Не знаеш колко е гадно вечно да преглъщаш и да се правиш, че не ти пука. Пука ми, той ми е мъж и ако не друго, поне трябва да ме уважава. Може поне да не ме излага пред приятелките ми, но него не го е еня, защото мисли, че може да си позволява всичко както преди. Е, имам изненада, нещата вече не са както преди.

Мира ме дръпна:

– Недей, Алекс. Аз ще повикам Тина и Марта и готово. Не си разваляй деня точно днес. Недей, послушай ме. Иди в ресторанта, след две минути идваме трите. Те са напушени, затова не се усещат и не слизат. Отивай в ресторанта.

Аз обаче се дръпнах и продължих напред, имаше около 20 метра до колата. Бях на около 2, когато Марта слезе, после и Тина. Борил се измъкна последен. Обърнах се и се върнах в ресторанта без да кажа нищо. Влязох в тоалетните и си викнах такси. След 10 минути си тръгнах, Мира се опита да ме спре, но после се отказа, познаваше ме достатъчно добре. Борил така и не разбра, че си тръгвам. Прибрах се, ударих ключа на спалнята и си легнах. Дари беше у майка ми, Калина беше при Светла, Галя ги нямаше още, така че бях самичка. След около половин час Борил ми позвъни, но аз му затворих и го блокирах. Галя се прибраха към 5, и аз още броях овце. Криси не се чуваше, може още да купонясваше или да беше отишъл у Светла. Към 7 ме събуди някакъв шум, отворих очи, дрехите на Борил бяха пръснати из стаята и от банята се чуваше душа. По дяволите, трябваше да и сложа свястна ключалка на тая стая. Станах, влязох в банята и пуснах студената вода на мивката до края. Борил изрева на умряло и отскочи от душа. Започна да се опитва да си махне сапунката от очите и най-накрая ме видя, погледна чешмата, която течеше и ме зяпна:

– Нормална ли си да пускаш водата като се къпя, щеше да ме ощавиш.

Облегнах се на мивката:

– Не успях ли, жалко!

Той затвори крана на чешмата:

– Слушай, стига се ебава и ходи си лягай да изтрезнееш. Къде изчезна снощи?

– Отидох да се чукам с приятелите ти.

Борил ме погледа малко:

– Ако искаш да се заяждаш, иди си намери някой друг. Аз съм каталясал и ми се спи.

– Не ти ли беше неудобно да се сваляш пред мене и да ме правиш за смях? И точно снощи, на купона за внука ми?!

Той махна с ръка:

– Ти си луда, бе жена. На кой съм се свалял? Ти въобще беше ли в час снощи или сънува нещо?

Ръгнах го с пръст в гърдите:

– Ако още веднъж направиш както в колата снощи, ще ти спретна такъв цирк пред твоите приятели, че ще се чудиш на кой континент да се изнесеш.

– Наистина си луда, бе Алекс. Да не ме видиш че приказвам с жени и пощуряваш.

– Постави ме още веднъж в такова положение и ще ти се иска ти да си луд!

Борил ми се ухили:

– Ревността била признак на любов.

– Направи същото още веднъж и такава любов ще видиш, че ще ти се прииска да не си се раждал.

Джавкахме се близо час и накрая го зарязах. На говедо и на стена колкото и да говориш, все тая.

 

 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??