Прекарах и следващите пет месеца в безкрайни опити да накарам Борил да спре да пие. Крещях му, молех го, гонех приятелите му, пак го молех, после пак му крещях... и нищо. Накрая ми писна. Чашата преля една вечер, когато ме удари. Върна се мъртвопиян, строши една статуетка в хола, аз слязох да видя какво е направил и му се разкрещях. Той се обърна, заби ми един шамар, напсува ме и отиде да спи. На другия ден наех първия апартамент, който мярнах в интернет, без дори да го видя. Гледах само да е близо до офиса ми. Звъннах на брокера и той донесе документите в офиса ми, след 10 минути вече имах квартира. Бяхме купили доста имоти, но не исках да ходя там, наистина исках да се разкарам от него. После направих нещо, което никога не бях правила за близо деветте години през които бяхме заедно, опразних всички сметки до които имах достъп. Знаех, че той ще получи известията, но не ми пукаше. Де факто въртях целия бизнес от близо година съвсем сама, докато той беше зает да се налива. Имаше достатъчно хора вътре, които щяха да ме подкрепят срещу него, ако се стигнеше до там. Бях си научила урока от предния път.
Той дотолкова се беше освинил, че му отне 4 дни да разбере, че сме се изнесли с Дари от къщата и че съм си прехвърлила парите. Не се мярках в офиса, за да не ми направи панаир там и той ме сбара един следобед в квартирата:
– Отваряй ми веднага или ще изкъртя шибаната врата!
Натиснах копчето на домофона без да кажа нищо, после отключих и входната врата и седнах на дивана с Дари в скута си. Той влетя вбесен в стаята:
– Какви ги вършиш, дяволите те взели?!
Дари, която беше слязла от мене като го видя, сега се закова на място и го изгледа стреснато. Аз я погалих по главата:
– Няма нищо мама, тати не вика на тебе.
Борил ме изгледа, после се наведе и протегна ръце към Дари:
– Ела, тати. Тате не вика, приказва по телефона и не се чува. Ела да кажеш какво прави, докато ме нямаше.
Той дръпна един стол от масата и седна, Дари почна да му говори права до него, а аз го погледнах в очите над главата и. Дори сега беше наквасен. Не много, но беше пил. Той ме изгледа кръвнишки и аз му отвърнах по същия начин.
Дари му разказваше за едно голямо куче, с което се беше запознала и как го беше хранила с баничка и той и се усмихна:
– Браво, но не е хубаво да посягаш към чужди кучета, може да те ухапят, казвал съм ти.
– Мама каза, че може. Кога ще си ходим вкъщи, тука не ми харесва. Мирише гадно и леглото е гадно, всичко е гадно. Искам вкъщи.
Борил я сложи на коляното си:
– Отиваме си, миличка. Само мама да събере багажа и си тръгваме. - Той ме погледна – Хайде, прибирай и да си ходим. Аман от чалъмите ти вече. И си помъкнала и детето, акъл нямаш. Писна ми от простотиите ти.
– Дари, виж намерих ти филмчето, ела да ти го пусна.
Дари се обърна към мен, аз ѝ подадох таблета и сложих слушалките в ушичките ѝ, тя се намести на дивана и се втренчи в анимацията.
После дръпнах другия стол и седнах до него на масата. Апартаментът беше студио, голямо две педи.
– Няма да се приберем.
Той се наведе към мен ядосан:
– Превъртя от тая критическа, Алекс. Честно. Иди си вземи хормони или нещо, това твоето не се търпи вече. Не може да ми влачиш детето да спи по някакви кочини, щото така ти е щукнало на тебе и аз да се побърквам от притеснение къде сте. Върви на лекар или аз ще те закарам насила, не се шегувам.
– И понеже си се побъркал от притеснение, ти трябваха четири дни да откриеш, че ни няма? Няма да се приберем докато пиеш, Бориле. Не мога да рискувам. Следващия път като ме удариш, може да ме осакатиш или убиеш. Или да се скараме така, че да направя още един удар, вече пия по една шепа хапчета и ми казаха пълно спокойствие. Трудно ми е да съм спокойна, докато живея с алкохолик. Разделяме се докато не приключиш с пиенето и не искам разправии или да слушам пак празни обещания, как ще спреш да пиеш. Слушам ги достатъчно време и става все по-зле. До няколко дни ще купя къща и ще се преместим там с Дари, ти остани вкъщи. Може да си с Дари, когато искаш, стига да си наистина трезвен, не както сега. Същото важи и за малкия Бори, не искам да се изтърсваш там пиян и децата да се чудят какво да те правят. Ще се оправям с бизнеса както досега, но ако не спреш да пиеш, ще се разведа и ще приключим и с бизнеса. Всичко ще отиде там, откъдето дойде. Не ми пука. Взех достатъчно пари, за да живее Дари добре. Това ми стига, другото халал да ти е.
Той ме погледна в очите:
– Ударил съм те?
Облегнах се уморено назад:
– Стига, знам, че помниш. Нещата стоят просто, спри да пиеш или ще се разделим и ще сме провалили живота и на това дете.
Той хвана ръката ми:
– Ще го направя, наистина. Наистина ще спра.
– Това вече съм го чувала. Не искам обещания, искам да видя как го правиш. Постъпи в клиника или ходи на сбирки или намери друг начин, но спри. Това не може да продължава така.
– Ще спра. Не съм путьо, Алекс. Нито алкохолик. Изтървах малко нещата, но и ти си виновна, не се опита да ме озаптиш.
– Не съм опитала?! Единственото, което не съм опитала, е да ти зашия устата, Бориле.
Бях повишила глас и Дари вдигна главичка от таблета. Видях я и млъкнах. Борил ми се усмихна тъжно:
– Знаеш как е, Алекс. Изтървах нещата, но сега ще се стегна и всичко ще е наред. Ще спра, давам ти дума. Не съм алкохолик, просто ще спра. Обещавам ти, че и бира няма да близна повече – погали ме по лицето – Съжалявам, че съм те ударил. Много бях пиян и... Аз... ами не съм разбрал, че си ти. Съжалявам, наистина много съжалявам. Няма да се повтори никога. Заклевам ти се. Няма да се повтори. Хайде да си се приберем, моля ти се. Вече всичко ще е различно, обещавам ти. Ще си живеем както преди. Хайде, моля ти се.
Поклатих глава:
– Няма да се върнем, не и докато не спреш.
– Стига, Алекс.
Отново поклатих глава:
– Няма да се върнем. Вече ме е страх, че може да ми направиш нещо. Не искам да си оставям децата сираци.
Той хвана ръцете ми в своите:
– Това няма да се повтори никога, Алекс. Заклевам ти се в децата си и в майка си. И повече няма да близна пиене, давам ти дума. Хайде да си се приберем, моля ти се.
– Не!
Той погледна към Дари и аз вдигнах ръка:
– Не си и помисляй да я намесваш в това, защото ще те зарежа още сега, ако го направиш.
Борил махна с ръка:
– Стига бе, аз да не съм някоя трътка, че да използвам детето. Просто се чудех, дали тя ще се съгласи да спи на дивана тая вечер...
– Няма да оставаш тук!
Погледна ме тъжно:
– А къде? Вие сте тук, аз къде да ходя? Да се затворя сам в оная къща ли? Не мога да спра, ако съм сам, Алекс. Знаеш го. Искам да съм си с вас. Моля ти се. Искам всичко да си е както преди и ще го направя така, обещавам ти. Знам, че много те изтормозих, но вече всичко свърши. Моля ти се, нека да си се приберем. Не искам с Дари да стане както с Ани и Галя, при единия, при другия и накрая никъде. Моля ти се, Алекс. Обещавам ти, ще спра и всичко ще е както преди. Обещавам ти.
Дари беше изгледала филмчето и дойде при нас. Застана до мен и сложи ръце на коленете ми:
– Кога ще си ходим, мамо?
Погледнах баща ѝ в очите. „Заедно в добро и лошо, докато смъртта ни раздели.“ Човек винаги се надява да е само доброто, но често лошото е много повече. И тогава...
Борил ме гледаше в очите:
– Недей, Алекс. Моля ти се, заради нея, недей.
„При единия, при другия и накрая никъде...“. Криси, който не си искаше детето, Ани, която не искаше да ражда, Галя, която се друсаше... „При единия, при другия и накрая никъде...“
Погалих Дари по главичката:
– След малко, миличка. Ела да съберем багажа, къде ти е раничката?
Борил не каза нищо, просто несъзнателно въздъхна облекчено. Обърнах се към него:
– Не ме принуждавай да го правя пак, защото това ще е краят.
Напи се отново точно след 16 дни и всичко започна по старому. Въртяхме се в някакъв омагьосан кръг от напиваници, скандали, после извинения и клетви, че това няма повече да се повтори и така до следващия път. Единственото обещание, което спази, беше да не ми посяга повече. Гледах Дари, гледах него и на третия месец взех решение. Нямаше да се разведа и трябваше да свикна с мисълта, че живея с алкохолик и ще се оправям с всичко сама отсега нататък. Е, поне не беше нещо, в което да нямам опит. Само дето сега всичко беше много по-сложно, защото трябваше да опазвам и бизнеса. Иван се оказа прав, щом се разчу, че Борил се е пропил, ни скочиха от всички страни и всеки се опитваше да ни отмъкне кокала. Аз се чудех коя атака да отбивам по-напред, Иван се опитваше да ми помага да се оправя и в един момент се занимаваше повече с моя бизнес, отколкото с неговия и това доведе до нов проблем.
– Трябва да сте по-дискретни с Дренов, Алекс. Или рано или късно някой ще каже на жена му и на Борил.
Изгледах Яна:
– За какво говориш?
Тя само ме погледна, без да каже нищо. Наведох се към нея:
– Не ходя с него, Яна.
– Стига, Алекс. Аз съм последната, която ще ти чете морал. Казвам ти го като приятелка. Вече всички приказват и рано или късно ще стане скандал, ако не прекъснете слуховете.
– Какво да прекъсвам, като не ходя с него?!
Яна сви рамене:
– Е, отстрани не изглежда така. Мъжът ти е вечно пиян, а ти си вършиш работите с Дренов.
Изгледах я:
– Съдружници сме, но не е официално.
Тя направи скептична физиономия:
– И така да е, приказките няма да спрат. Жена му си вади хляба, като обяснява как да имаме здраво семейство, как ще се оправи, ако гръмне по сайтовете, че мъжът ѝ ходи с приятелката ѝ? Досега никой не е успял да докаже, че няма сестра, не вярвам тя да е първата. Не мисля, че сте ги обмислили нещата както трябва.
Мамка му, права беше, наистина не ги бяхме обмислили. Трябваше да говоря с Иван и то веднага.
– Трябва да те видя, имаш ли време днес?
– Мога да дойда довечера. Ще измисля нещо. Има ли кой да гледа детето?
– Не искам да идваш, искам да се видим в офиса ти. Към три става ли?
– Добре. Станало ли е нещо?
– Ще ти кажа като се видим. Чао, до три.
© Elder Всички права запазени