3.12.2017 г., 0:05 ч.

Виенско кафе 3/ 10 

  Проза » Повести и романи
952 5 4
7 мин за четене

След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:

– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...

Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по това време. Прекръстих се три пъти на ум и си лепнах най–милата усмивка:

– Заповядай. Ходил си за едни кроасани до другия край на града по тъмно?

Той сви рамене:

– Алекс каза, че си казала, че са най-хубавите в града. Закуската е най-важното ядене за деня, така че отидох да взема на нея и на вас и викам да ги донеса докато са топли.

Усмихнах се пак:

– Влизай.

Калина тъкмо се гримираше и Борил огледа дънките и по нея, изрязания потник и после грима и:

– Ти на училище ли ще ходиш или на дискотека?

– Втора смяна съм. Виж какво си направих? Хубава е, нали?

Тя се обърна да му покаже татуировката си и Борил ме зяпна:

– Ти акъл имаш ли да я оставяш да се татуира, и толкова голяма?

Вдигнах рамене:

– Според мен е хубава.

Кали ми хвърли един изненадан поглед, а Борил я хвана за врата и я стисна:

– Ако се нашариш още някъде, ще ти скъсам ушите.

Кали си завъртя главата към него:

– Готин парфюм, как се казва „Страст в нощта“?

Борил я пусна и я изгледа:

– Опичай си акъла ей, че наистина ще играят шамарите. На кой е това яке?

Беше видял новото и яке на дивана. Калина му намигна:

– Мое. Вятър в косите, слънце в очите и много любов под звездите. Трябва да пробваш на мотор... да се повозиш де. С дънки си по-готин, с тия костюми приличаш на задръстен богаташ, другият път ела с дънки. Чао, изчезвам.

– Спри!

Кали беше тръгнала към вратата и сега се обърна изненадано към Борил:

– Да?

– Да ти приличам на някой на годините ти, че да си позволяваш да ми приказваш така?

Боже, прииска ми се да се гръмна, сякаш ми бяха малко другите ядове... Погледнах я в очите:

– Кали!

Тя ме изгледа и после се обърна към Борил и му се усмихна кокетно:

– Стига де, чичо Бори. Просто се пошегувах, какво толкова съм казала?

Той обаче не и се върза:

– „Пошегувай се“ още веднъж така и ще ти обърша два шамара. Откъде е това яке?

Кали го изгледа ядосано:

– От дядо Коледа. Какво сте се заяли всички с мене? Що не си гледате вашия смотан живот и да ме оставите на мира?

Тя трясна вратата и излезе и Борил седна на масата и ме погледна:

– Нещо си изтървала нещата май?

Въздъхнах на ум, прав беше. Не че само това бях изтървала. Целия ми шибан живот беше изтърван. Направих извинителна физиономия:

– Съжалявам, тинейджър е, не и е най-добрия период. Искаш ли кафе?

– Да. Какви ги е надробила Калина?

Направих кафето и седнах срещу него:

– Никакви, на 17 е, прави се на интересна.

Той си наведе главата, за да ми хване погледа:

– Кажи, може да мога да помогна. Имам две щерки, експерт съм по темата „1001 начина тинейджър да ви съкрати живота.“ Какво е, наркотици, мъже, пари или нещо с полицията?

Изгледах го и Борил ми се усмихна:

– Както казах, експерт съм по темата.

Свих рамене:

– В нашия случай няма тема, всичко е наред.

Той ми намигна:

– И два мармота завиват шоколад.

Замълчах и после се реших, може пък наистина да ми помогнеше. Малко вероятно, ама...

– Ходи с един на 45 години. Моторист, тя казва и че се състезавал, не знам. Пълен боклук е, но не мога да я накарам да го остави.

Борил ми се усмихна тъжно:

– Галя ми правеше същите чалъми. Не сварвах да и разгонвам възлюблените. И с хубаво сме пробвали и с лошо, все тая. Колкото сме и говорили, и аз и майка и, и Алекс и втория и баща и хаир нямаше. Накрая добре, че се влюби в това момче дето е сега с него, та се кротна. Да ти кажа много и завиждах на Алекс, че и е мъжко детето. То пък излезе, че там други ядове. Кажи кой е тоя, ще го разкарам.

Поклатих глава:

– Той няма да я остави.

Борил се засмя:

– Аз така учтиво моля, че никой досега не ми е отказвал. Хапни кроасанче и гледай по-ведро на нещата, таман Калина като порасне и спре да те ядосва и Бори ще почне.

Изгледах го:

– Голямо успокоение.

Той ми намигна:

– Туй му е чара на живота. Не го мисли това с Калина, ще оправя работата. Ще го стресна тоя и ще го накарам да я остави. И друг път ако стане нещо такова, ще ми казваш. То вашта работа е дяте гледа дяте и тя си мисли, че всичко може да прави. Алекс как не я е стегнала досега, ти ли не я оставяш?

Загледах се в чашата си с кафе:

– На Кали просто и се струпа много, затова се държи така. Не искам да правя нещата още по-трудни за нея. Мама, тя... много е строга. Кали не е свикнала така.

Борил поклати глава:

– Правиш грешка. Калина не е като тебе, дива е, Галя ми е такава, на такива деца им трябва здрава юзда, защото иначе става много лошо. Тия пръстени и гривни откъде ги има?

Погледнах го учудено:

– Купува си ги за по 20, 30 лв.

– Е, гривната и със сигурност не е 20 лв, истинска е и струва към 3 000. Купувал съм същата за подарък на щерката на един приятел. Басирам се, че и пръстените са истински и има към 10 – 15 бона по ръцете си.

Зяпнах го:

– Сигурен ли си?

– За гривната, да. Стана ми интересно като я видях и я накарах да ми я покаже. Има си печат отзаде, истинска е. Това беше като дойде да спи у нас като се роди Бори. Единия пръстен е с камък на Сваровски, и той е истински. Откога ги има?

Замислих се:

– Малко след като се преместихме тук. Носеше такива, които си беше купувала преди и ги смени с тези. Защо ще го прави тук? Вече имахме пари. Алекс тя... имахме пари, няма логика. А и винаги съм и давала пари, знае че ако ми каже ще намеря отнякъде.

Борил ми се усмихна:

– Не е за парите, а за да види дали може да накара един мъж да и угажда. Тоя сегашния и няма да и е първия на тези години. Тези бижута не са от него, той и е подарил якето предполагам. Гривната и е подарена от някой, който е в среда където се правят такива подаръци на жените. Предполагам, че е баща на някоя от съученичките и.

Зяпнах го пак:

– Баща на съученичка?!

– Най-вероятно. В това училище са все богаташчета. Алекс сигурно се е изръсила с някое дарение, за да я приемат там. Калина се е запознала с някой татко, може той да и се пуснал, може тя и заварката е станала. На 16 години момиче, което изглежда като нея за мъжете си е жена. И когато си иска малко мъже ще кажат не. А то и да му откажеш само му става по-интересно и продължава да ти се натиска. Чу я какви ми ги приказва на мене преди малко и то пред тебе. Лапетата често ги правят такива изпълнения, Ани като беше на 15, 16, не смеех да се запозная с приятелките и. Едно ме беше хванало за чатала, това да ми го бяха разправяли нямаше да повярвам. Искала с мене, защото съм имал опит и да я науча. Тука още не бяха толкова отворени, ама англичанчета... Сега и наште станаха такива. Хубавото е, че ги израстват тия работи, ама човек побелява до тогава. Хапни кроасанче и не се ядосвай, ще казваш и ще ги разкарвам пичовете. Хапни, хапни, то на всеки такъв филм ако се вживяваш, ще идеш в гроба. Ще порасне и ще се кротне, всички се кротват накрая. Хапни де.

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Тоя Борил! Симпатяга! Поздравления!
  • От опит знае...
    Ще има още.
    Поздравления,Елена!
  • Нещата за които не се говори открито стоят точно така както ги разправя Борил. "Кафето" днес е неподправено, но в това му е чарът - на по кафе да се назове същината на проблема за да се намери решението. Поздравления, Елена!
Предложения
: ??:??