15.11.2017 г., 8:41 ч.

Виенско кафе 3/ 4 

  Проза » Повести и романи
1491 4 1
12 мин за четене
Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още.
Гледах го, беше станал на 14 и вече беше 1.80 висок. Дядо му се шегуваше, че ще стане по-дълъг и от него и май си беше вярно. Влязох в спалнята и той дойде след мен и седна на пейката пред леглото:
– Мисля, че Сани знае къде е.
Седнах до него:
– Защо, каза ли ти нещо?
Бори ме погледна:
– Да не се притеснявам, че всичко ще е наред. И че няма смисъл и вие да се притеснявате. Почнах да я разпитвам, но се нацупи и накрая беше готова да се разреве. Мисля, че кака и се е обадила и е казала да не казва. Щях да ти кажа по телефона, но не исках татко да чуе и да се прибере и да и се развика.
Сложих ръка на коляното му: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??