– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. После го загледах, не приличаше на българин, а и наистина носеше професионален фотоапарат. Мълчах и той реши, че не съм го разбрала и потупа фотоапарата си, а после посочи мен:
– Аз снимка? Can I?2
Усмихнах му се и минах на английски:
– Наистина ли сте фотограф?
Той ми се усмихна широко:
– Говорите английски? Слава богу. Последните няколко пъти все попадам на хора, които не говорят и не ме разбират. Фотограф съм за един медиен портал, но вас искам да ви снимам за мой проект. “Стоте лица на тъгата”, така се казва.
– И смятате, че моето лице носи един от стоте нюанса на тъгата?
– Така мисля. Мисля че ви тежи нещо, което се мъчите да скриете от всички.
– Реших, че искате да ме снимате, защото с ...