Виктория (Историята на едно отмъщение)
Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е направо нечовешка. Ретроспективно, преди януарската във втори курс, докато събирах подписи за заверка, влязох в една стая с двама души и за съжаление съм тръгнал към погрешния. Адски конфуз. Оня веднага загря, че не съм стъпвал на лекции. И що пък да стъпвам. Бях се уговорил с една читанка, да ми пише с индиго срещу скромно възнаграждение. Много новаторско. Трябваше да го патентовам. Излязох на бегом, но оня явно ми е запечатал фейса форевър. Що ли ми трябваше да се пъхам там. Знаех как се сваля подпис с прясно сварено яйце, ама на, и аз да съм редовен. Януарската я прескочих, щото беше очевидно че споменът е пресен и нямам шанс, а пък се и надявах, че до напролет ще ме е забравил. Но то слон забравя ли. С такъв кеф ми шибна двойката на юнската, че чак получих психическа травма. Травмирах се, бе. Сериозно. Три дена виждах черно-бяло и обмислях начини за самоубийство. Бях чел като луд. Можех вече да го романизирам тоя предмет и пряка реч да му сложа. Няма справедливост на тоя свят. Убедих се. Ще ме къса, за някаква си простотия. И това беше във втори. После учих, прекъсвах, минаха години, бях на финалната права. Лятото преди пети курс. С триста зора ми разрешиха да се явя с второкурсниците, за последен път. Ако ме скъсаше, губех студентски права и трябваше да кандидатствам наново. Голям резил. Тайно се надявах да го е блъснал трамвая или да го е ударил гръм, но не би. Там си беше, жив и здрав и очите му светнаха щом ме видя. Седнахме да развиваме въпросите. Насвятках ги за нула време. Бях чел и допълнителна литература. По тоя предмет можех вече да стана и ръководител на катедра. Свърших и зачаках момента. Бях чувал, че ако човек искрено желае нещо, ама с цялото си същество, то се сбъдва. Моето желание беше просто да го хване дрисък. Гледам по едно време, натиска се за стомаха. Значи действа. Ура! Появи се надежда. Излиза. На два скока се намерих на стола пред асистента. Изтрелях всичко на скороговорка. Не го оставих да гъкне и му подадох книжката. "Стига ли за тройка?". Скромен. "Колега, можете да изкарате и шестица. Няколко допълнителни въпроса?" "Не, благодаря, ще гоня влака, че баба ми умира." Пак. Пет, мила майко! Еверест. Грабвам книжката тъкмо навреме. Влиза оня. Едва се овладя като разбра, че ме е изтървал, но го понесе с достойнство. А на мен ми пееха Бийтълси в главата и ми идеше да извикам "Късно е либе за китка!" Какво облекчение. Какво неземно щастие.
Трябваше моментално да заминавам на лятна бригада, че даже бях и окъснял два-три дена. С едно копеле от наш'те скачаме на Мездра в девет вечерта. Няма рейсове, няма нищо. Камено поле - 49 км. Ега си случката. Бързо темпо. По пътя ядохме зелени ябълки, пяхме, срахме и към пет сутринта почти бяхме стигнали. Качи ни един камион. За един километър. Пак файда. Бригадир. Голям кеф беше. Супер лайф. Всяка вечер огън в двора на училището. Чаровникът къпи на китарата. Мацките копнеят за един поглед само. Пуснаха слух, че Виктория щяла да идва за заместник командир. "Коя е Виктория?" "Как коя, ве. Щерката на твоя човек, Злобаря." Ахаааа...интересно. Даже много. На другия ден я докараха с кола. Беше с две звездички на якето. "Ще видиш ти едни звезди посред бял ден!" Веднага завъртях копчето на "Напълно безразличен." Тя, хубава и надута, ама и аз не падам от Луната. Цяла седмица гледах през нея, но пък вечер се скъсвах от художествена самодейност. Копелдаците не спираха да ù се слагат, само аз пасувам. Оная почна да превърта. Заговаря ме, блъска се в мене, кани ме на танци, Аз, айсберг. Не поддавам. Чакам да ù кльопне егото окончателно. Като се смири напълно, една вечер към полунощ отидох до нейната квартира. Повдигнах се и седнах на прозореца. Погледнах към спалнята. Будна. Гледаше ме тъжно, без да отрони звук. Леко се завъртях и стъпих вътре. Не помръдваше. Легнах при нея и така изкарахме бригадата. В София продължихме. Вече ми беше преминал яда към баща ù. Тя започна да ме подпитва за бъдещите ми планове, явно с надеждата да фигурира там. Минаваше ми такава мисъл, но някак бегло. Не се беше оформила. Скоро баща ù имаше рожден ден. Отдавна вече знаеше къде чезне дъщеря му по цели нощи. Бяхме се разминавали няколко пъти у тях, мънкайки нечленоразделно. И тъй, официална вечеря в двореца. Цялата катедра там. Всички едни любезни. Демек, кандидат зетя на шефа. Едни научни разговори, все пак сме почти колеги. И накрая хоп. "Ако имате желание, ще отваряме нова специалност по промишлен дизайн и ще ни трябват асистенти. Последният Ви проект много впечатли колегите, все едно е правен от художник." А сега де. Какво да кажа. Ясно е, че това е условието да станем роднини. Смутолевих нещо. Настъпи тишина. Станахме да танцуваме. Това беше.
Вики беше готина, но такъв тъст, мерси!
Така и не станах софиянец и по-добре!
Кушел
© Куш Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
добре си се справил, Куш...
върна ме с усмивка назад във времето...
поздравления!!! -
Лорди, на млади години всичко е веселба и то голяма.
-
Веселба
-
Ена (Елена Гоцева): 31-01-2014г. 18:42
Хареса ми!
Ти май бързо се палиш, ама огънят ти вместо да изгаря, започва да топли...
Та и с това отмъщение същата работа
---------------------------------------------------------------------
Ами, като се замисля, май никога не съм бил наистина лош човек, само зверските крясъци и кривите физиономии по площадите ме бяха озлобили и се бях отдал на политиката духом и тялом. След като загубих половината си приятели и познати, реших, че любовта е много по-силно оръжие. Сега воювам предимно с него, но някои з...и да не разчитат прекалено много на това. -
Хареса ми!
Ти май бързо се палиш, ама огънят ти вместо да изгаря, започва да топли...
Та и с това отмъщение същата работа 
-
Биляна, то започна като отмъщение, но аз не съм злопаметен и после стана съвсем друго.
-
Сладко отмъщение
Поздрави! -
Мерси, Ади! Финалът е класифицирана информация и мога да ти го доразкажа на скайпа или във фейса.
-
Куш, изпитните ти терзания и неволи са описани изключитело забавно. Но развитието на кандидатзетьовската сага е очевидно по- дълго си го .спестил Както и да е, може да ни го доразкажеш някой ден За разказа -6 и аплодисменти!
-
Волтер, имам безброй спомени и някои съм ги описал. Ако на хората им харесат, ще ги публикувам.
-------------------------------
Снежана, никакви проблеми с ухажването. Просто много добре си давах сметка за робството, които ме чакаше като заврян зет в това самейство. Не е за мен, да се съобразявам и да казвам "слуш". -
Куш, хареса ми много. Докарал си го чудесно.Хем ме върна половин век назад, хем се посмях със студентските ти неволи. Само накрая малко ми замириса на "гроздето е кисело".То вие мъжете дали някога бихте признали неудачи в ухажването. И най решителния отказ на момичето в своя полза ще го обърнете." Ти какво си въобразяваш ма? Аз какви възможности имам ехе... Ти не си и сънувала" Пък после баща и бил виновен.Ама нейсе било е отдавна.
-
Хареса ми!...С лекота разказваш!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
добре си се справил, Куш...
върна ме с усмивка назад във времето...
поздравления!!!
---------------------------------------------------------------------
Имам много студентски приключения. Ще ги пусна. Не разбирам защо да разкажеш нещо автентично и смешно тук се приема на нож. Убий ме, не го разбирам това.