Виновна съм

Виновна съм...

Една влюбена жена!

Открих аз нея в най-неочаквания миг.

Подарък ми донесе тя

и с този подарък плача от тогава.

Плача аз до ден днешен за това момиче, за тази жена.

Вярвах винаги, че права, може би, е Тя.

Не мина ден да не пролея една сълза за нея.

Не мина миг дори без болка, че боли я и нея.

Не мина час да не се замисля къде сгреших?

Какво ли трябваше да проумея?

Защо ревах като дете и не мога аз да спра

 сълзите си горещи и сега?

Защо ли аз сега треперя, а болката не спира и не спира?

Дали виновна бях за всичко, или жертва в цялата история?

Така и не разбрах и чудя се в момента даже,

къде ли може да е тя? Онази влюбена жена !

Жената с буквичката „К”.

Тъй безпомощно бореше се тя.

Искаше и молеше се за любов от чуждата и непознатата за нея.

Наранена може би е тя, но болката ù и мене ме убива.

Не, не бях виновна аз.

Не може виновният да се разплаче, а нараненият може ли да се разсмее?

Виновна съм, че някога обичах, обичах милия на тази жена.

Обичам го и винаги ще го обичам, колкото и да отрича тя.

За любовта граници за мене няма и мислите ми не не са игра.

На дявола не ще му позволя с болката ми тъй да се шегува.

Не, няма да ù позволя за обичта ми сметка да държи.

Аз бях след нея, да, така е, може би?

Къде била е тя в този разказ, в тази приказка?

Къде ли беше тя, докато бях сама,

а голямата и любов търсеше мен!

Виновна ли съм сега, че повярвах в любовта?

Виновна ли съм, че животът реши да е така?

Къде била е тя, когато съм обичала безумно?

Къде била е, щом е с него, а той при мен е всеки миг?

Защо мълча до онзи ден, когато тръгна той от мен?

Защо в дните дълги беше с мен и

нощем шепнеше ми нежно той „JE TAME”

Защо виновна ще съм аз, като не знаех дори, че все още го обича Тя?

Като повтарях с болка всеки ден „Върни се при нея, всичко ще е наред”

„Ти не мисли за мене, върни се при нея. Все някога за болката ще се намери лек”

Виновната съм Аз, нали? Щом допуснах всички еднакво да ни боли!

Виновна съм, виновна за всичко, да, признавам си.

Виновна съм, щом от обич толкова много ме боли!!!

Нека виновна да съм, че исках всичко да приключи,

и че лек за нея търсех дори.

За буквичката „К” не означавам нищо, нали?

Все пак съм чужда за нея и съм крадла на души.

Без значение дали  ме боли!!!

                                                                         Анна Хубенова Соколова 2010 г .