Виновна съм...
Една влюбена жена!
Открих аз нея в най-неочаквания миг.
Подарък ми донесе тя
и с този подарък плача от тогава.
Плача аз до ден днешен за това момиче, за тази жена.
Вярвах винаги, че права, може би, е Тя.
Не мина ден да не пролея една сълза за нея.
Не мина миг дори без болка, че боли я и нея.
Не мина час да не се замисля къде сгреших?
Какво ли трябваше да проумея?
Защо ревах като дете и не мога аз да спра ...