Не поетично, със специалното разрешение на един не поет!!!


Красиво оформената от фитнес залата и басейна, ръка лежеше под главата, желана от многобройни страстни устни. Една къдрица, непокорно все се спускаше над елегантно извитите вежди и докосваше гъстите ресници, засенчващи дълбокия, сивозелен извор за безконечните игри на страстните му желания. Бурята извиваше полуразсъблечените клони на липата в двора и те почукваха по стъклото, припомняйки му за започващите дълги и мързеливи вечери, пред огъня на камината в компанията на поредната наивна мечтателка от виртуала. Грижливо поддържания, съвършен маникюр с отработен, по мъжки деликатен жест, изгаси догарящия фас и разлюля ледчетата в изстудената чаша с кехлибарна течност. Уморен от, не по вкусът му продължителен работен ден и затрупаното бюро с все още не отметнати задачи, отпиваше парещата, висококачествена и високоградусна течност. Влиянието й върху скованите му мисли, беше като милувка, но не можеше да насили тялото си да излезе от лоното на мекия диван, удобно извит, под все още стегнатите форми на навлязлото в зрелостта си, силно тяло. Мислите му се връщаха към срещата с прелестната, но капризна дъщеря. Слабостта на тати. Имаше малък проблем, с все недоволната й майка, но задълбочаване в негативни детайли, не беше в стилът му, още повече в отдадените на релакс вечери, когато всичко се подреждаше само според правилата за пълно разтоварване. Получаваше достатъчно за да си позволи жена за поддържане на съвсем не аскетичното си жилище. Приятните аромати на почистващи препарати, меките, ухаещи кърпи в банята, скърцащият от чистота под,, блестящите съдове и прибори за хранене, говореха, че тя се справя отлично със задачата, но и това си имаше своята мъничка тайна. Познавач детайлно, на женската психика, той винаги гребеше с пълни шепи резултатите от своите малки трикове. Колежките в службата му бяха готови за едно пречупване на веждата му, с огнено пламъче в бързо присвиващо и отварящо се око, да направят най-сложните служебни пируети, за да му доставят удоволствие. Тяхното поведение беше обяснимо, виждаха го, жадно поглъщаха ароматите на мускус, суров тютюн и парфюм, напомнящ високите пирински мури, ненатрапчиво присъстващ в едно с него. Не си обясняваше виртуалното поведение на... нескромно казано, харем по-голям от този на ислямски принц. Усмихваше се при спомена за телефонните позвънявания, които разцъфтяваха цветята в саксиите в служебният му кабинет. Защото мобилния телефон, чийто номер даваше, винаги оставаше в чекмеджето на бюрото, когато вратата на кабинета се затваряше зад гърба му. Никога не пропускаше да го остави на включеното зарядно, за да не се изтощи батерията и при поредното позвъняване да обяви невъзможност за достъп... В мислите му потракваха токчетата на онази забързана елегантност със златна верижка на глезена, на прекрасната възраст, много над тридесет и пет, с която никога не се шегуваше, защото знаеше, че тя не го задушава с присъствието си, винаги преди да е помислил за словесния си оргазъм с тъпички лолитки, тя вече знаеше и се присмиваше неудържимо на зрелите й посестрими, ронещи сълзи, примесвани със не до там изискани обвинения за неговото мълчание и оттегляне без предупреждение. Не се шегуваше с нея, а напротив високо я ценеше, защото, въпреки, че беше виртуалната му страст никога не го допусна до тайното ложе на мечтите и същността си, обгръщаше се в съблазнителна тайнственост и настояваше за същото от негова страна. Дразнеше се в началото от това, но в последствие свикна и го оцени много високо. Тръпката от този контакт беше несравнима с останалите, които при едва отминали 50-60 вечери, размяна на страстни думи, виртуално-интимни докосвания и възбуждащи думички за лека нощ. Вече го обвиняваха в некоректност, като отказваше да се срещнат и им казваше най-откровено с пълна отговорност, че ако я докосне реално и всички тези развихряли се фантазии се осъществят в един телесен контакт, то ще бъде само за телесната наслада и удовлетворяване на биологичните потребности. Нищо повече. Винаги категорично обясняваше, че около него е студено и че е мъж с демонски облик, който никоя жена не би желала до себе си. Странно, как тези жени, десетки, стотици, от както се забавляваше в свободните си часове от ежедневието, изпитваха към него неудържими чувства, кълняха се, че го обичат, че са влюбени до полуда, само прочели ( дори не слушали), неговите думи от светещия екран срещу тях. Той винаги (както се случва) можеше да е абсолютно не реципрочния, плешив, разплут и трудно подвижен посивял мъж със свежи идеи и обигран усет за наивността на самотната жена решена да се докопа до партньор от мъжки пол за празното си легло, на всяка цена. Виртуал. Порочен и изключително удобен за мъж, с неговата нагласа на изключително свободолюбив самец. Петък вечер е! Време за наздравици с приятели...