Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в далечината проехтял гръм. Наближавала буря. Облаците се събирали готови да разбият нощта на хиляди парченца. После всичко изчезнало. Силата на вятъра отслабнала, а небето било нежно синьо като очите на неговата любима.
„Призован съм.” - помислил си ядосан драконът. Бил попаднал в друг свят, а магията го придърпвала силно и необратимо. Скоро пред него се появил и магьосника. Чакал го на висока канара издигаща се над скалисти хълмове. Вятърът развявал износеното му наметало, а дълбока качулка прикривала лицето му. В ръцете си държал дълъг жезъл с искрящ камък на върха. Хищникът се приземил, проклинайки на ум лошият си късмет.
- Какво желаеш смъртни човече? Защо ме призова от моя свят?
- Искам да ми доведеш кралицата на Седемте кралства. Тя е могъща, богата и трябва да стане моя съпруга. След това ще бъдеш свободен. – отвърнал надменно магът.
Драконът му се озъбил свирепо, но бил безпомощен. Щял да се освободи от нежеланото робство, но му трябвало известно време.
- Знай, че изпълнявам до три желания, смъртни човече. После може и да те изям за награда. – изревал хищникът, а погледът му обещавал мъчителна смърт. След това полетял, за да изпълни заповедта на новия си господар. Магьосникът замълчал. Той знаел, че да подчиниш дракон е най-опасната магия.
След няколко минути в краката му лежала девойка с разрошени руси къдрици, обляно в сълзи лице и измачкана пищна рокля.
- Изпълних заповедта ти. Вече свободен ли съм? – попитал нетърпелив драконът.
- Допуснал си грешка. Това не е кралицата, а нейната капризна дъщеря. Какво да я правя? – възмутил се магьосникът. „Как попаднах на най-разсеяния дракон?!” – минало през ума му.
- Връщай я в двореца, веднага! – заповядал на слисания хищник.
Драконът изръмжал свирепо и полетял на обратно с пищящото момиче. Вече бил сигурен, че този смъртен ще бъде изяден.
Изминало известно време и в краката на магьосника лежала купчина от пищни дрехи и лице покрито с воал.
- Ти пък, коя си? – попитал раздразнен магът. Дръпнал воалът, а отдолу се показали мустаци и брада.
- Позволете да се представя. Аз съм съветникът на кралицата. – заявил непознатият мъж. Изпъчил се в опит да изглежда достолепно въпреки копринената рокля.
- Затова ли си облечен в женски дрехи? - попитал презрително магьосникът.
- Аз съветвам тайно кралицата и затова съм облечен така. В противен случай няма да ме допуснат в нейните покои. – отговорил невъзмутимо умният мъж.
- Връщай го обратно! Не ми трябва любовникът на владетелката. Толкова ли е трудно да ми я доведеш? Ти глупав ли си? – развикал се изнервен магьосникът на дракона.
- Не, влюбен съм. Тя е най-невероятната драконка. Има големи жълти зъби, силно люспесто тяло и гъвкава опашка. Когато се ядоса прекрасните й сини очи стават червени като изгряващото слънце. А ревът й отеква като бойния вик на сто дракона.– отговорил обиден хищникът и си приставил как изяжда бавно с наслада магьосника.
Слушал го магът и си спомнил своята бивша любима. Тя също имала жълти зъби, силно тяло, а когато побеснеела очите й хвърляли хиляди мълнии. Имало ли по-красива и вълнуваща от баба Яга?! Защо я бил изоставил? Заради някаква празноглава нимфа, а сега щял да се жени за чуждоземна кралица. За какво? Заради власт и богатства. Не, сърцето му копнеело за друго. Само за любов.
- Имам едно последно желание, драконе. Заведи ме в Черната гора при моята възлюбена и след това си свободен. Отказвам се от владетелката. – заявил уверено магьосникът.
Драконът се усмихнал злобно, качил на гърба си смъртния човек и полетял със скоростта на вятъра. Скоро щял да се прибере в своя свят добре нахранен и свободен.
„Тя ще ми прости, защото е с добро и любящо сърце” – мислел си развълнуван магът на гърба на летящия хищник.
И така станало. В началото Баба Яга се разфучала, а после прегърнала страстно дядо Яго. При вида на сълзливата сцена драконът изгубил апетит и се отказал от отмъщение. Отлетял в своя свят при възлюбената си. Вече бил решил, че ще заживеят заедно в най-голямата пещера, която имал.
А какво станало със съветника на кралицата? Ами той тръгнал да се прибира пеш и може би още скита по прашните пътища към двореца. Все пак бил щастлив, защото оцелял след срещата си с гладен дракон.
© Катя Иванова Всички права запазени
Марко, тази баба Яга е моя любима героиня и никога не кръшка. Има си постоянен адрес и лични проблеми. Разсмя ме.
Марги, и аз се радвам когато любовта побеждава, а в тази приказка всички са щастливи.
Блу, моята баба Яга е много вдъхновяваща и затова си я обичам.
Нина и Лидия, радвам се че съм ви развеселила, защото това ми беше целта.
Благодаря ти, Георги.
Лиа, много хора станаха материалисти и се опитах да припомня колко е хубаво да си влюбен и дори да оглупееш от любов.
Тони, затруднявам се да пиша забавно и затова се радвам, че съм успяла.
Смути, ами тя любовта ходи навсякъде. Не подбира млади или стари и няма спасение.
Арксиа, наистина приключи бързо, но той и дракона бърза да се прибере. Влюбените са страстни и се разбират набързо.
Благодаря на всички за отделеното време и за милите думи!
Радвам се, че ви хареса.