Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в далечината проехтял гръм. Наближавала буря. Облаците се събирали готови да разбият нощта на хиляди парченца. После всичко изчезнало. Силата на вятъра отслабнала, а небето било нежно синьо като очите на неговата любима.
„Призован съм.” - помислил си ядосан драконът. Бил попаднал в друг свят, а магията го придърпвала силно и необратимо. Скоро пред него се появил и магьосника. Чакал го на висока канара издигаща се над скалисти хълмове. Вятърът развявал износеното му наметало, а дълбока качулка прикривала лицето му. В ръцете си държал дълъг жезъл с искрящ камък на върха. Хищникът се приземил, проклинайки на ум лошият си късмет.
- Какво желаеш смъртни човече? Защо ме призова от моя свят?
- Искам да ...