Влюбеният дракон

Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам  семейство.”- мислел си той.                     

Над него просветнала светкавица, а в далечината проехтял гръм. Наближавала буря. Облаците се събирали готови да разбият нощта на хиляди парченца. После всичко изчезнало. Силата на вятъра отслабнала, а небето било нежно синьо като очите на неговата любима.

„Призован съм.”  -  помислил си ядосан драконът. Бил попаднал в друг свят, а магията го придърпвала силно и необратимо. Скоро пред него се появил и магьосника. Чакал го на висока канара издигаща се над скалисти хълмове. Вятърът развявал  износеното му  наметало, а дълбока  качулка прикривала лицето му. В ръцете си държал дълъг жезъл с искрящ камък на върха. Хищникът се приземил, проклинайки на ум лошият си късмет.

 - Какво желаеш смъртни човече? Защо ме призова от моя свят?

 - Искам да ми доведеш кралицата на Седемте кралства. Тя е могъща, богата и трябва да стане моя съпруга. След това ще бъдеш свободен. – отвърнал надменно магът.

Драконът му се озъбил свирепо, но бил безпомощен. Щял да се освободи от нежеланото робство, но му трябвало известно време.

 - Знай, че изпълнявам до три желания, смъртни човече. После може и да те изям за награда. – изревал хищникът, а погледът му обещавал мъчителна смърт. След това полетял, за да изпълни заповедта на новия си господар.          Магьосникът замълчал. Той знаел, че да подчиниш дракон е най-опасната магия.         

След няколко минути в краката му лежала девойка с разрошени руси къдрици, обляно в сълзи лице и измачкана пищна рокля.

 - Изпълних заповедта ти. Вече свободен ли съм? – попитал нетърпелив драконът.

 - Допуснал си грешка. Това не е кралицата, а нейната капризна дъщеря. Какво да я правя? – възмутил се магьосникът. „Как попаднах на най-разсеяния дракон?!” – минало през ума му.

 - Връщай я в двореца, веднага! – заповядал на слисания хищник.

Драконът изръмжал свирепо и полетял на обратно с пищящото момиче. Вече бил сигурен, че този смъртен ще бъде изяден.                                  

Изминало известно време и в краката на магьосника лежала купчина от пищни дрехи и лице покрито с воал.

 - Ти пък, коя си? – попитал раздразнен магът. Дръпнал воалът, а отдолу се показали мустаци и брада.

 - Позволете да се представя. Аз съм съветникът на кралицата. – заявил непознатият мъж. Изпъчил се в опит да изглежда достолепно въпреки копринената рокля.

 - Затова ли си облечен в женски дрехи? -  попитал презрително магьосникът.

 - Аз съветвам тайно кралицата и затова съм облечен така. В противен случай няма да ме допуснат в нейните покои. – отговорил невъзмутимо умният мъж.

 - Връщай го обратно! Не ми трябва любовникът на владетелката. Толкова ли е трудно да ми я доведеш? Ти глупав ли си? – развикал се изнервен магьосникът на дракона.

 - Не, влюбен съм. Тя е най-невероятната драконка. Има големи жълти зъби, силно люспесто тяло и гъвкава опашка. Когато се ядоса прекрасните й сини очи стават червени като изгряващото слънце. А ревът й отеква като бойния вик на сто дракона.– отговорил обиден хищникът  и си приставил как изяжда бавно с наслада магьосника.

Слушал  го магът и си спомнил своята бивша любима. Тя също имала жълти зъби, силно тяло, а когато побеснеела очите й хвърляли хиляди мълнии. Имало ли по-красива и вълнуваща от  баба Яга?! Защо я бил изоставил? Заради някаква празноглава нимфа, а сега щял да се жени за чуждоземна  кралица. За какво? Заради власт и богатства. Не, сърцето му копнеело за друго. Само за любов.

 - Имам едно последно желание, драконе. Заведи ме в Черната гора при моята възлюбена и след това си свободен. Отказвам се от владетелката. – заявил уверено магьосникът.

Драконът се усмихнал злобно, качил на гърба си смъртния  човек и полетял със скоростта на вятъра.  Скоро щял да се прибере в своя свят добре нахранен и свободен.

 „Тя ще ми прости, защото е с добро и любящо сърце” – мислел си развълнуван магът на гърба на летящия хищник.

И така станало.  В началото Баба Яга се разфучала, а после прегърнала страстно дядо Яго. При вида на сълзливата сцена драконът изгубил апетит и се отказал от отмъщение. Отлетял в своя свят при възлюбената си. Вече бил решил, че ще заживеят заедно в най-голямата пещера, която имал.

А какво станало със съветника  на кралицата?  Ами той тръгнал да се прибира пеш и може би още скита по прашните пътища към двореца. Все пак бил щастлив, защото оцелял след срещата си с гладен дракон.