,,Водка с утеха'' - анализ
2 мин за четене
ПРЕСЛАВА
1. Гледам те, на бара срещу мен стоиш
със нея,
правиш се... че все едно ме няма, честно ли е?
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха ?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x2/
2. Питам се какво намери толкова във нея -
гледам я и отговора зная - ЛЕСНА Е.
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x4/
Още в самото начало героинята ни въвежда в обстановката и ни представя мястото, където се развива събитието, а именно - на бара, да не би някой да си помисли, че става въпрос за библиотеката например. Причинителят на душевните терзания е представен като разсеян човек, който освен това е и слабохарактерен, изразяващ това свое качество в опита си да се дистанцира от лирическата героиня, която съвсем случайно е в същото питейно заведение.
Като допълнителен щрих към образа на този човек ще отбележим и неговия лош вкус, намекнат ни чрез това доливане на чашата на неговата моментна спътница, нещо, което е известно, се допуска само на погребение.
Лирическата героиня обаче запазва присъствие на духа и поръчва любимото си питие, без да се влияе от избора на така омразните им в момента мъж и жена, седящи на гореспоменатият бар. Тя знае конкретно какво иска - водка с утеха, не, не касис, зелена ябълка, вишна или там някаква си друга. Това трябва да ни покаже и затвърди силния характер на героинята, която дори в такъв тежък момент постъпва зряло и безкомпромисно.
В този момент изпъкват и други морално-волеви качества на главното действащо лице. На първо място е честността. Тя предварително информира персонала на заведението, че е зле финансово и затова пренасочва сметката си към доскорошният си възлюбен. Съдейки по това, че персоналът се съгласява на това условие, ни става ясно, че двамата са редовни посетители.
И тука идва ред на острата критика, която следва да отправим към снабдителя на заведението и респективно към неговият собственик. ''Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми''. Абе какво сте вие заведение, що за хора сте вие бе, как така водката свърши, това да не е калвадос или саке, че да зареждате в такива малки количества.
Накрая лирическата героиня стига до единствения правилен извод, че жената, отнела любимия и сметкоплащач, е с леко поведение, което на нас ни се показва с израза ,,ЛЕСНА Е''.
Всичко вече и ясно и нищо вече не задържа нашето ,,трудно'' момиче в този скапан локал, и без това водката свърши.
1. Гледам те, на бара срещу мен стоиш
със нея,
правиш се... че все едно ме няма, честно ли е?
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха ?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x2/
2. Питам се какво намери толкова във нея -
гледам я и отговора зная - ЛЕСНА Е.
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x4/
Още в самото начало героинята ни въвежда в обстановката и ни представя мястото, където се развива събитието, а именно - на бара, да не би някой да си помисли, че става въпрос за библиотеката например. Причинителят на душевните терзания е представен като разсеян човек, който освен това е и слабохарактерен, изразяващ това свое качество в опита си да се дистанцира от лирическата героиня, която съвсем случайно е в същото питейно заведение.
Като допълнителен щрих към образа на този човек ще отбележим и неговия лош вкус, намекнат ни чрез това доливане на чашата на неговата моментна спътница, нещо, което е известно, се допуска само на погребение.
Лирическата героиня обаче запазва присъствие на духа и поръчва любимото си питие, без да се влияе от избора на така омразните им в момента мъж и жена, седящи на гореспоменатият бар. Тя знае конкретно какво иска - водка с утеха, не, не касис, зелена ябълка, вишна или там някаква си друга. Това трябва да ни покаже и затвърди силния характер на героинята, която дори в такъв тежък момент постъпва зряло и безкомпромисно.
В този момент изпъкват и други морално-волеви качества на главното действащо лице. На първо място е честността. Тя предварително информира персонала на заведението, че е зле финансово и затова пренасочва сметката си към доскорошният си възлюбен. Съдейки по това, че персоналът се съгласява на това условие, ни става ясно, че двамата са редовни посетители.
И тука идва ред на острата критика, която следва да отправим към снабдителя на заведението и респективно към неговият собственик. ''Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми''. Абе какво сте вие заведение, що за хора сте вие бе, как така водката свърши, това да не е калвадос или саке, че да зареждате в такива малки количества.
Накрая лирическата героиня стига до единствения правилен извод, че жената, отнела любимия и сметкоплащач, е с леко поведение, което на нас ни се показва с израза ,,ЛЕСНА Е''.
Всичко вече и ясно и нищо вече не задържа нашето ,,трудно'' момиче в този скапан локал, и без това водката свърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлин Всички права запазени
Поздрав!!!
