13.10.2005 г., 21:55 ч.

Водовъртеж 

  Проза
1074 0 0
2 мин за четене
Видя я в един магазин. Бяла, с меки, заоблени форми, чиста като капка роса…Инстинктивно поиска да я докосне, да усети гладкостта й под пръстите си, да я обходи цялата, отгоре до долу. Остави въображението му да го отведе до най-невероятни кътчета, с нея. Вода, бистра, светлосиня, нежна. Той плува, а леките течения галят тялото му и ласкаят мъжествеността му.  Следва я, повтаря нейните усукващи движения, завъртат се във вихрен танц. Не дишат, не говорят, само чувстват. Той в нея, тя около него, изцеждаща всяка капчица страст и напрегнатост. Очите му се пълнят с образа й, обсебен е до забрава. Иска му се да остане във водовъртежа, да се превърне в амфибия, да бъде винаги в безтегловност, до нея. Тя е водата, небето, въздуха, слънцето, луната, Вселената…..

   Не знаеше, че е способен да сънува наяве. Но би дал всичко този сън да стане вечна реалност. Ситни капчици пот оросиха слепоочията му. Почувства, че губи ума си от желание. Трябваше да разкъса всички окови, всички въжета, трябваше да се пребори за нея. Не се интересуваше от последствията. Протегна ръка да я докосне…Не, не сега. Първо да премахне препятствията. Огледа се наоколо. Хора, обречени да живеят обикновено, в панелните си блокчета, със законните си половинки, с овехтелите си мебели, с вманячените си по компютърни игри деца…. Редки изблици на романтика и истинска близост. Някога бе влюбен в жена си. Все още е привързан към нея. Все още иска да я обладава, когато не го заливаше с порой от думи. Празни, оскверняващи, нараняващи.  Твърде много дни са изминали без споделена нежност. Време е това да спре. Съдбата е благосклонна. Тя, Бялата, стои пред него в очакване.

- Господине, мога ли да Ви помогна с нещо? сепва го дрезгав женски глас.
- Ааа, всъщност, можете. Искам да изненадам жена си. Да й направя подарък.
- Чудесно! На какво се спряхте?

   Той я потърси с поглед. Видя я да разговаря оживено с някаква възрастна дама. Не го забелязваше. Време е.
- Ето тази, посочи той към Бялата.
- Ооо, най-добрият избор! Поздравления за вкуса Ви!
- Само, имам един проблем….
- Какъв, господине?
- Бих искал да я доставите през нощта.
- Не знам дали е възможно. Може да ви струва доста повече.
- Няма значение. Искам я през нощта. Ще се уговорим кога, няма да звъните, всичко трябва да стане много тихо.
- Добре, господине, усмихва се дрезгавият глас, ще го уредим.

   Вечерта премина в очакване. Постара се жена му да не заподозре нищо. Мислите му се рееха из синевата. Когато всички заспаха, дойде неговият час. Пратката бе доставена в пълна тишина. Той посвети цялата нощ на нея, докато водата нахлу и обля съвършенната й вътрешност. Зачака събуждането на жена си, докато сънят отнесе и него………

- Скъпи! Ти си…..ти си….., ах, обичам те! – събуди го тя, хвърляйки се на врата му, и го обсипа с целувки. – Как се сети, че точно тази исках? Whirpool…..Най-красивият модел…. А аз мислех, че вече не те интересувам, че не забелязваш нищо, че желанията ми нямат значение за теб…..О, мили мой, прости ми, прости ми слепотата!

Следващата нощ плуваха в океана на миналото. Тя не пророни нито дума. Обливаха ги хиляди вълни, ту горещи, ту ледени, гмуркаха се един в друг, ненаситни. Накрая, в негата на пълна отдаденост, той прошепна :
- Любима моя, сега вече никога няма да переш чорапи на ръка…….Бялата ще върши това вместо теб….

© Николина Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??