27.10.2009 г., 23:00

Война и целулит

913 0 2
2 мин за четене

Нека знае! Дори и днес да е на крачка преди мен, да знае, че съм все пак първата. Да знае, че, дори това да не е вярно, съм все пак аз .
Не умееш да криеш или не искаш, или се гордееш, или пък вярваш? Какво те е прихванало, та искаш пак да ровиш из сърцето ми? Решаваш и ме търсиш, а ти дори не знаеш тук ли съм или зад теб, до лявото ти рамо, ниско в коленете ти? Усещаш ме.
Как няма да усещаш...!? Та аз съм всяка гънка, всяка бръчка, всяка бенка, всеки бял косъм. Не сме идеални, а щом го казвам, значи сме клиширани, но по-добре така, отколкото да вярвам, че е било изящно, а сме се разминали...
Да знае! Не ù разказвай, нито ме описвай, не ù показвай снимки, даже ме отричай, но знай, че тя е глупава, но все пак вижда. Тя вижда в синините ти следи от мен и вярвай знае, че не съм те била, тя знае, че си влизал в мен, а знае ли за факта, че не си излизал...? Тя вижда как трепериш нощем, как скачаш с всеки звън на телефона, как уж си вгледан в нищото, а с поглед разговаряш...
Да знае, нека знае, че съм идвала, а ако ти решиш, след сто години знаене ù разкажи, че всъщност аз не съм си тръгвала.
Натрапчива съм била... вярно е. Била съм арогантна... вярно е. Нахална, хитра, подла, пресметлива, навярно грозна, дрипава, ревнива...
Опитай се да я успокоиш.
Кажи ù, че не съм умерена, не съм спокойна, нито пък уверена, кажи ù, че приказвам много, че нямам мярка, че крещя без повод...
Тя е жена, все пак, тъкмо това копнее да дочуе...
Че нямам кожа от коприна, нито коси от злато и даже имам целулит...
Ще се усмихне, вярвай ми, ще го направи и в точно този миг стани и я попитай, защо, щом нямам нейните достойнства, умира в страх, че утре ще си тръгнеш...?
Тя гледа сериали и обича драми, научила се е да се гримира, да пуши тънички цигари и даже да работи на компютър.
А ти? Заспивай. Беше дълъг ден и се моли, щом засънуваш, да не забълнуваш, а ако все пак стане... остави,  кажи ù просто, че е много хубава. Не се насилвай да ме обясняваш. Не ù досаждай, нека те обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...