Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот.  Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя  на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да е ако я нямаше враждата между Радка и Грозда. Стара вражда беше, но се развиваше в най невероятни форми. 
Кмета казваше, че сме шепа хора и трябва човек за човекът да е брат, а не вълк.  Ала Радка и Грозда  объркаха  кметският лозунг.  Те са единствените моми в село.  Скоро щe  чукнат петдесетте. Радка е стройна. Тънка и висока като топола.  Някои казват, че е два метра, а някои казват  повече. Не смеят да се хванат на бас, защото нямa начин да докажат твърдението си. Грозда е пухкава като поничка. Някои казват, че е сто килограма, а някои казват, че е повече. И за нея не се ловят на бас. Враждата започна когато жената на Добри забегна в странство и той остана единственият свободен мъж в селото.  Добри е харен мъж. Колкото е висок толкова е широк.  Като върви по пътя все едно, че се търкаля бъчва. Силни ръце има. Може да обърне крава по гръб. Само него викат да коли свинете по Коледа. Всяка къща има свиня и за да смогне Добри правеше списък за деня на коленето. Е, от този списък започна голямата вражда между Радка и Грозда.  Добри колеше две свине на ден - една преди обед и една след обед. Двете моми били планирани за един ден. Преди обяд била свинята на Радка. А тя беше прочута с върлата си ракия. Черпила Радка Добри, черпила и той не издържал. Напил се, а тя хитрушата го сложила на дивана в кухнята.. Чакала Грозда да дойде Добри, чакала и не удържала. Хванала пътя и право в къщата на Радка. Като я видяла Радка че влиза  отворила  вратата на кухната и си легнала до Добри.  Грозда, обаче не беше от кротките. Кръвта й вреше като младо вино. Хванала Радка за косата и я съборила на земята. От виковете и писъците Добри се събудил и изтрезнял виждайки страшната картина на женският бой. Грозда се мъчела да стигне главата на Радка и невъзможността да реализира начинанието си я влудявало. Радка безуспешно се опитвала да обгърне талията на Грозда за да я събори на земята. Добри  бил зашеметен, но нямало никакъв начин да избяга. Кухнята била тясна и  изходът невъзможен. Когато се окопитил  сграбчил двете моми всяка под  мишниците  си и с голямо усилие ги разделил.  От този момент фронтът официално бе открит.  Радка и Грозда имаха малки  имоти и  сами се справяха с тях. Викаха понякога някой за дребна помощ която не отнемаше много време.  Грозда, обаче, си купи едно свободно място около декар и извика Добри за работник. Така тя поведе в борбата.  Добри всеки ден ходеше да работи, а Грозда му готвеше и носеше храната за обяд там, а вечер го канеше в къщата си и готвеше на двора, че да мирише по цялото село. Радка едва не се поболя, но измисли отмъщението. Скоро дойде камион и стовари в двора тухли. Дойде и друг който стовари дървен материал. Разбра се, че Радка ще строи баня. Естествено извика Добри. Той от всичко разбираше. Разцъфна Радка. От двора се понесе уханието на гозбите с които гощаваше Добри. Всеки ден една кокошка загубваше живота си в името на Радкината любов.  Грозда повехна. Сякаш загуби и някое друго кило, но в това никой не беше съвсем сигурен.  Селото тръпнеше в очакване на следващият ход от Грозда.  Любопитството ни изгаряше и вечер в кръчмата се разказваха най невероятни предположения.  Банята на Радка беше на привършване, когато Грозда оповести, че иска да ѝ се издълбае кладенец на новото място. Радка изтръпна, защото кладенецът беше трудоемка работа и щеше да задържи Добри по дълго при Грозда. Няма да навлизам в подробности за грижите които полагаше Грозда за да бъде нахранен и напоен Добри.  Стоеше цял ден край него и плетеше. Най напред му изплете чорапи а после пуловер. Радка бе победена окончателно. Така си мислеше Грозда.  А Радка изчезна. Нямаше я два дена  и цялото село изпадна в ужас, защото никой не разбра как се случи това.  На третият ден  една лека кола спря пред къщата ѝ и Радка слезе наконтена като градска кокона. Щофьорът, който докара колата, си замина с автобуса. Изненадата от този факт беше толкова силна, че цялото селско население се събра край колата. Дойде и  Добри. Той я погали и попита Радка може ли да направи едно кръгче. Качи се, намести се и преди да завърти ключа Радка седна до него. Чу се вик и селяните видяха Грозда да се свлича на земята в припадък.  
Сега цяло село сме в невероятна възбуда. Някой предполагат, че Грозда може да купи самолет, но други напомнят, че Добри едва ли може да пилотира. Никой, обаче, не вярва, че войната ще спре до тук.  
Кметът направи безуспешен опит да говори с тях и да ги убеди в правотата на лозунга си, че човек за човекът е брат, но не вълк, ала усилията му останаха напразни.
От вчера в село започнаха залаганията дали Грозда ще се предаде.