ГЛАВА ТРИДЕСЕТА: РАВНОСМЕТКАТА

Кенджи реши да се върнат отново в Осония, тъй като пътуването по-нататък беше твърде рисково. Горивото можеше да не им стигне, а следващите квадранти бяха изключително слабо проучени и може би напълно безлюдни.

Пероуз прие доводите му с леки резерви, но все пак се съгласи.

Освободените от каторгата политически затворници бяха щастливи да видят Пиндор, който все още беше в будна кома. Когато се осведомиха за състоянието му, много се натъжиха. За да оцелее по време на скоковете, тялото му беше в специална изолирана херметична камера, до която достъп имаше само капитан Пероуз.

Малко преди да излетят, те видяха малка бяла точка, движеща се по повърхността на планетата. Това беше Джонатан Хернс. Без много да му мислят, активираха специално гравитационно поле, което го засмуха вътре в корпуса на кораба.

Акустро побеля от гняв, щом видя беглеца Хернс срещу себе си. Той знаеше, че Джонатан беше най-наясно с много детайли около колонията и само щеше да влоши и без това нерозовото му положение. Акустро очакваше най-вероятно смъртна присъда или изстрелване жив с погребална каспула в открития космос. Нямаше да му се размине за огромните безчинства, които беше извършил.

Джонатан се държа невъзмутимо. Но в погледа му се четеше триумф. Триумф, че гледа бившия си угнетител право в очите, и дори не мига. Той трябваше да бъде научен, че не е всемогъщ.

Завръщането на Осония този път също щеше да събуди подозрения у местните. Затова те решиха да останат в състояние на свободно висене в близка орбита до планетата. Не им дойде по-добра идея от тази.

Пероуз активно се зае да разпитва Акустро. Той отговаряше твърде сковано и премълчаваше някои дребни детайли, надявайки се да облекчи положението си. След това Пероуз разпита затворниците един по един. Кенджи му беше дал някои предварителни сведения и сега той проверяваше всичко. Никой не беше излъгал. Което беше добре.

Лиройт беше гледан с особено уважение, тъй като той беше един от основните инициатори на бунта. Затворниците щяха да му отдадат нужното признание, веднага щом кацнеха на някакво по-спокойно място.

Полетът не беше много по-интересен този път.

Заставайки на близка орбита до Осония, завариха известни промени, което естествено беше нормално от натрупаното субективно време. В това нямаше нищо лошо. Планетата беше по-различна и от времето, когато на нея бяха кацнали Спиърс и останалите.

Тогава обаче стана нещо много странно – те забелязаха военно совалки, също стоящи на близка орбита около планетата. Решиха да ги поогледат от безопасно разстояние. Спиърс също беше решил да прави субективни скокове с надежда да се засече с губернатора. Засега не му се получаваше. Гордън все някога щеше да се покаже.

Спиърс също забеляза “Емзиру”. Той веднага позна, че подобна совалка най-вероятно идва от Зегандария. Но за всеки случай нареди бойна готовност.

Скоро между корабите се размениха сигнали и те познаха, че са приятелски.

Като по чудо корабът на Гордън се материализира между тях. Това той нямаше как да го предвиди. Те моментално стреляха в двигателите. И интероновото гориво се запали. Корабът бавно започна да “губи” височина и да пропада в дълбокия космос. На борда му най-вероятно беше губернаторът. С повредени двигатели, той нямаше къде да избяга дори и да катапултира със спасителна капсула. Спиърс го подгони с една от совалките. Кенджи не му пречеше. Безсмислено беше да се включва и той. Малко по-късно губернаторът беше заловен. Както и протежето му Крис Зонретис.

Двамата бяха вкарани в специална стая, покрита с хионови влакна, където започнаха разпитите. Губернаторът беше бит и изтезаван със специални уреди, но въпреки болката не си призна нищо. Удивлението им, когато разбраха, че Крис е андроид, а не човек беше огромно. Извадиха дейта чипа от главата му заедно с хионовия чип.

Най-големият компютърен специалист беше Джонатан Хернс и той бързо се залови да декодира криптираната информация. Тук беше интересно да се каже, че дейта чиповете бяха по-стара технология, но Гордън предвидливо беше прехвърли всичката ценна информация на хионовия чип.

За разбиването на хионов чип ни трябва специална апаратура, която не съм сигурен дали ще се намери на Осония – обади се Хернс. – Може и по-друг начин, но ще отнеме повече време.

- Колко? – попитаха го в хор.

- Може би приблизително около четиристотин зегандариански години – отвърна той.

- Това е твърде много – беше отговорът на Спиърс. – Но не е честно да го съдим преди да сме събрали пълните доказателства.

- Знаете ли, може да оставим декриптиращата машина и да направим няколко скока със субективно време. През това време разбиването на паролата ще е готово.

Речено-сторено.

Инсталираха машината в пещерата Тубур Ног, където намериха и богатствата му. Когато се върнаха след четиристотин години, намериха декриптирана цялата информация:

“Вие, които слушате тази информация, трябва да знаете, че никой не е застрахован, че няма да бъде съден от народния гняв. Моят син Виар беше назначен като надзирател в Трудова Колония 206, аз никога не съм го виждал. Внукът ми Ендрю Дислан също не ме познава. Аз, Гордън Елмбаум, поемам отговорност за деянията си, но би следвало да се изяснят обстоятелствата около тези деяния. Както знаем, тази война беше започната по малко по-различни подбуди от официално обявените. Ако се поровите, където трябва, ще се убедите, че не Ви лъжа. Но това, което стана главна причина за конфликта, беше именно възможността да се извлекат максимални дивиденти с минимални усилия. Какво имам в предвид ли? В своите деяния аз не бях сам, помагаше ми Кийт Ендуокъл, син на мой стар приятел. Той стана причината да падне база “Диомед”. Никой обаче не го заподозря, защото той умело съчета своята част от плана с гуаронската атака. Джейкъб искаше да отмъсти на своите за всички онези злини, които те му бяха причинили. Ето виждате, че макар да съм главният, не съм единственият виновник. Освен това Крис Зонретис през цялото време действаше под мое давление, без да осъзнава, че е андроид. Богатствата, които скрих на Осония са само част от цялото ми богатство, което така и не успях да транспортирам. То се намира в подземен бункер, точно там, където бяха убити хората на сержант Зорин, при опита за щурм и убитите гуарони.”

Присъстващите се спогледаха. Те в изумление гледаха Дислан, който беше навел глава, зачервен от срам. Той не можеше да понесе подобно унижение. Цял живот беше живял с тази тежест. Никой не тръгна да го напада. Напротив. Но той незабелязано се измъкна и си пръсна черепа в една съседна галерия. Опитаха се да го спрат, но беше късно. Гейбриъл се разплака, когато видя окървавеното лице на своя любим. Сега той като че ли беше по-спокойно отколкото приживе. Дори и Спиърс се трогна.

Елмбаум беше изваден от килията си на борда на кораба. Очите му бяха хлътнали, а изражението му беше повече от сериозно.

Посрещна го Спиърс. Погледите им се срещнаха. Елмбаум не каза нищо. После внезапно попита:

- Той ли е? – гласът му беше просто неузнаваем.

- Да, това е мъртвият Ви внук – потвърди адмирала, които нямаше как да съчувства на такова подло същество като Гордън, но в същото време се опитваше да се постави на негово място.

Отдръпна се, за да го остави за малко с покойника. Гордън внимателно опипа тялото. Действително разпозна своята кръв. По извивката на устните и по скулите, но най-вече по очите. Това бяха очите на Виар.

- Загубих сина си и внука си – изстена Гордън, смазан от тежестта на ужасната си участ.

- Губернаторе – каза му по-късно Спиърс, като му даде известно време да се опомни, – богаствата ви са конфискувани в полза на оцелелите от злощастната война. Техните семейства ще бъдат напълно обезщетени. Те също са загубили децата си.

Гордън мълчеше. Нямаше какво да каже. Погледна към отворената глава на Крис – андроидът, който той беше създал по свой образ и подобие и тежко въздъхна.

- Победихте ме, генерале, и Вие, контраадмирале – доста тежко се изказа той.

- Аз имам обаче един въпрос? – намеси се Кенджи. – Какво стана с екипажа на “Ензория”?

- Екипажът е в безопасност, но само ако ме пуснете – нагло отговори Гордън.

Кенджи едва се въздържа да не му размаже лицето.

- Искате да кажеше, че сте ги отвлекли като застраховка? – попита извън себе си контраадмиралът.

Дори и през сълзите, които бяха искрени що се касаеше за мъртвия му син и внук, Гордън беше опасен.

- Ще ви кажа къде са, но само при едно условие – доверително прошепна той.

- Не съм сигурен дали сте в състояние да поставяте каквито и да било условия – сериозно произнесе Спиърс.

- Искам прахът ми да бъде разпръснат над родната Зегандария – произнесе с мъка губернаторът.

Всички ахнаха. Не вярваха това да е номер. Искането беше прекалено лично.

- Е, добре, къде са? – попита отново Кенджи.

- Ами, тук на Осония – някак зареяно им отговори той.

- Покажете ми! – нареди военният.

Гордън ги заведе до едно гробище, където имаше много гробове, представляващи най-обикновени погребални капсули, в които бяха положени телата на покойниците.

Кенджи разпозна Хилда. Разпозна и други членове на екипажа.

- Но как сте ги отвлекли? – недоумяваше Кенджи.

- Чрез “Вратата на времето” – просто отговори Гордън.

Първо помислиха, че се шегува, но не беше така. Гордън беше повече от сериозен.

- Просто на борда имах човек, който да насочи кораба ви към такава аномална зона, от която няма измъкване.

- Черна дупка – поправи го Кенджи.

- Аномална зона – настоя Елмбаум. – Там просто всички изчезват завинаги.

- А защо кораба остана? – настоя отново Кенджи.

- Явно свойствата на тази аномалия са такива. Но тя е различна от така наречената “Порта на сънищата”. Макар че принципът е сходен.

Кенджи криво-ляво разбра нещо от тези хаотични обяснения.

- А тези тела истински ли са? – попита той Губернатора.

- Те са просто отливки – най-безчувствено произнесе Елмбаум.

Кенджи едва се въздържа да не го удари. Идваше му да му разбие лицето.

- Не разбирам само едно нещо – процеди през зъби той. – Как оцелях аз самият?

Елмбаум се усмихна загадъчно и Кенджи не го прекъсна.

- В тази Вселена съществуват твърде много парадокси, а “Вратата на времето” е един от тях. Ти просто имаше късмета или инстинкта да усетиш, че нещо не е наред. Като военен командир ти е добре известно, че границите между измеренията може да се преплитат, тъй като съществуват по различен начин във времепространството, запазвайки го стабилно. Ти обаче се изплъзна, точно в мига, когато “Вратата на времето” беше отворена, макар и неволно от един от членовете на екипажа.

- Аусландер. Само този новобранец може да се подлъже така – изпъшка той.

- Все трябваше да е някой – произнесе, сякаш да го оправдае, Елмбаум. – Аз го бях вербувал и той не беше случайно на вашия кораб.

- А ти как успя да му влезеш под кожата? – запита го Кенджи.

- Тайно направлявах амбицията му. Като първи редови оператор по осъществяване на скока той искаше да блесне – това го й погуби. Той просто не виждаше цялата картинка. И работеше по шаблон.

Сега Кенджи нареди пъзела. Беше повече от очевидно Елмбаум беше ликвидирал всичко живо, което имаше шанс дори и индиректно да го застраши. Тогава още повече намрази губернатора, но и му се възхити. Той просто се опитваше да оцелее. Беше предвидил толкова много ходове!

- Значи войната не е започната от Вас в истинския смисъл на думата? – прошепна той.

- Именно – отговори Гордън. – Но все пак не отричам, че съм виновен. Наясно съм, че причиних твърде много смърт и страдание, но все пак не моля за милост.

Тогава Кенджи реши тогава да отвори кутиите и да види какво крие губернаторът в тях. Оказаха се редки семанатиеви фотографии на него, семейството му, както и на Джейкъб Уолъс, докато все още беше човек. До тях обаче имаше и една жена, която Кенджи не разпозна. Бяха на едно изключително красиво място. На фона на този рай, те се усмихваха щастливо. “Тогава Гордън очевидно не е бил жаден за пари или власт.” помисли си Кенджи.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Игра на думи – от немски език ausländer означава чужденец. Тук се използва в смисъл на някой, който е чужд по отношение на нещо.