ГЛАВА ВТОРА: ВИДЕНИЕТО
В първият момент, когато човек умре, не чувства нищо. Той е безплътен, той е нематериална енергия във целия този вакуум. Той е едновременно навсякъде и никъде. Точно такова чувство имаха и нашите герои. Всъщност те нямаха и най-малка представа къде точно бяха попаднали.
- Къде сме, по дяволите? – изруга Пол. Това беше доста непривично за него, но и той бе принуден да признае, че това място не подлежеше на никакво описание. Те буквално бяха в Нищото. Или може би вече и самите те се бяха превърнали в нищо. Как може човек да се превърне в нищо? Сама по себе си тази мисъл бе стряскаща.
- Добре ли са всички? – попита Марк, без да вижда или чува останалите, но не получи отговор. От гърлото му дори не се отрони и звук, сякаш бе ням.
- Какво по дяволите става? – изкрещя Плъха, осъзнавайки че всъщност чува собствените си мисли, а дори не беше отворил уста.
- Момчета, къде се изгубихте? – крещеше Дядо Джак с цяло гърло.
- Ама че странно – изказа учудването си на глас и Сам ...