16.06.2007 г., 0:01

ВОТ НА ДОВЕРИЕ

1.2K 0 0

ВОТ НА ДОВЕРИЕ

 

Спомням си я още. Пред очите ми е ТЯ! Прекрасната тъмнокоса русалка, която успя да се докосне и до душата на Гарелов миналата есен. Влюбване от пръв поглед. Искам да я имам, въпреки онзи младеж, който уверено твърдеше, че му е била бивше гадже! Откъде знам ли? Представям си, че е така...

Не можах да разбера кой спечели тогава, то пък и като спечели... Но номерът, на който пратих СМС – са си в една от началните вечери помня добре – 1052.

Хипнотизиран от екрана, казвах си: не може да бъде! Цялото щастие е събрано в очите и - черни очи, изгарящи, дълбоки. Слабичка, изящна, изразителна, с музикален талант. Прекрасно същество, само на 20 години. Представих си, преди 5 месеца – на 10 април е имала рожден ден и се запитах какво цвете би харесала за подарък – може би орхидея, може би божур, може би момина сълза. Всъщност през април единствено орхидеите са живи! Другите изникват по-късно...

Моята орхидея още живее!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ОрФи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...