Jun 16, 2007, 12:01 AM

ВОТ НА ДОВЕРИЕ

  Prose
1.1K 0 0

ВОТ НА ДОВЕРИЕ

 

Спомням си я още. Пред очите ми е ТЯ! Прекрасната тъмнокоса русалка, която успя да се докосне и до душата на Гарелов миналата есен. Влюбване от пръв поглед. Искам да я имам, въпреки онзи младеж, който уверено твърдеше, че му е била бивше гадже! Откъде знам ли? Представям си, че е така...

Не можах да разбера кой спечели тогава, то пък и като спечели... Но номерът, на който пратих СМС – са си в една от началните вечери помня добре – 1052.

Хипнотизиран от екрана, казвах си: не може да бъде! Цялото щастие е събрано в очите и - черни очи, изгарящи, дълбоки. Слабичка, изящна, изразителна, с музикален талант. Прекрасно същество, само на 20 години. Представих си, преди 5 месеца – на 10 април е имала рожден ден и се запитах какво цвете би харесала за подарък – може би орхидея, може би божур, може би момина сълза. Всъщност през април единствено орхидеите са живи! Другите изникват по-късно...

Моята орхидея още живее!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ОрФи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...