ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2

От отсрещния хълм наблюдавам паметника! Извисил се е над града, стожер на моето минало и вярата за сегашното.
Много харесвам, когато леля и е без обичайната бяла престилка.Но днес не съм на домашния и адрес, трябваше да изкача паветата и да оставя подарък.
Естествено, че не ми се скара умишлено, пък и подарък нося, все пак. Видях я с черно шалче около шията. (Никога няма да кажа, че са връстнички с баба ми.)
Да, така беше, погребали майка и (и бабата, на която ТЯ много прилича) през октомври. Вече шест месеца оттогава... Странно, всички загубихме по някой...
Но тя се държи - тези кафяви очи и извити вежди, косата и на кок, подвижна, искряща и ласкава, ръцете и запазили аромата на хляба. А очите, както в годината, в която тръгнах на училище, ми се усмихват...
Бях видял пейзажите и, подредени с вкус, миналата пролет - Господ когато дава, знае защо!

17.04-17.06.2007г.