Вратата на Вселената

Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцово подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те са съвсем едно и също…) Загубих някъде би-гривната… Ама какво да се прави… Случва се… И не е тъжно. Едно за сметка на друго… Човек губи само това, което не заслужава да има… Аз не заслужавам тази гривна… И тя мен…
Дамата с Камилите се промъкна тихо до мен:
- Защо Мария падна от прозореца?
Засмях се… Паднах на тротоара и всичкият тютюн, който някога бях изпушил, излезе през ушите ми на кълбета дим…
- В името на Имъджен! - продължих да се смея - Това е един от онези въпроси, чийто отговор е под носа ти!
Тя ме погледна изненадано. Една от Камилите се облиза лакомо при вида на жалкото стръкче трева, прокарало между две павета… Дамата извади отнякъде една тетрадка и гордо заяви:
- Написах го.
- Знаех си, че така ще направиш… - казах с нотка на разочарование в гласа- но най-хубавите приказки, знаеш, са ненаписаните… Неосъществените…
- Знам - отвърна виновно тя и потупа една от Камилите поощрително - Впрочем, къде се намираме?
- Самуил 49, пред гаража. Какво толкова те вълнува, моля? - подадох й ръка и тя се изправи в целия си ръст… Уви, недостатъчен, за да се покатери на оградата и да види това, което аз виждах - някаква рижава котка в далечината си ближеше лапата.
- Смисълът на живота, как се прави кекс от боровинки и защо мъжете са тъпаци?
- Добре дошла в клуба - отвърнах и извадих отнякъде някакъв Ключ - виж сега, не е много лесно за обясняване… Но… Аз и ти… Някак сме свързани, разбираш ли? Несвързано свързани…
- Мисля, че разбирам…
- Затова ти давам Ключ, каквото и да означава това… Тя взе Ключа и го огледа с нескрито любопитсво. Сетне отдръпна от дългото Виктори и рече - Ама… Това не е ли…?
- Е…
Тя се усмихна широко. Двамата мислехме за абсолютно едно и също нещо. Обърнахме се… Зад нас - на отсрещния тротоар беше Вратата на Вселената. Слънцето грееше нагло в очите ни… Хората гледаха часовниците без да разбират… Без да осъзнават колко важен е този миг… За мен и Дамата с Камилите… Пресякохме улицата без инциденти (Все пак това са си цели три Камили!) Застанахме пред Вратата с надпис “Образцово подържан дом”.
- Пише се с две “д” - отбеляза критично тя.
- Социализъм! - добавих възмутено.

И отключихме Вратата на Вселената…