13.10.2021 г., 0:07 ч.  

Време и сняг 

  Проза » Разкази, Повести и романи
795 0 0
3 мин за четене

Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.

Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всичко. От всички сезони само то използваше такива методи. Страх от узурпация то поглъщаше продължението сляпо пред кръговрата на миналото. Зимата е сляпа пред затопляне, както човекът е сляп пред смъртността. 

Бе краят на годината. Лъжлив епилог. Ако знаеше, че ще живее толкова дълго, тогава щял да го приеме като някаква шега, която не разбира напълно.

-Как да опиша и усетя нещо което се топи в ръката ти.-казал той

-Все още можете да се откажете,но ако още почитате Наполеон и ако той си бе оставил чувствата за себе си нямаше да ви използва като четка за рисуване на бойното поле.-контра атакува писателят седящ пред него.Войник и писател,звучи смешно.Единият отрича емоциите другият ги краде.Старецът си взе глътка топъл въздух докато можеше.

-Аз вярвам,че историята е всеобщ спомен и съм съгласен с мнението ви но...-той отдал тишина.Може би да си чуе мислите или флейтата на вятърът.

-Не знаете какво е ...-дрезгаво прошепнал старецът клатейки глава.-Времето става от слънчево до студено до костите както косата ми от руса стана бяла.-Писателят си записа всичко.Явно след време кръвта се превръща в мастило и няма скривалище от интерпретацията освен в ковчега.

-Наполеон казваше за битката ,,двама обсебени се бият за красавицата зад тях''.Човекът отново си записа щом удари силна струна вятърът.Сякаш отново чул шумът от падащо тяло или пушка по снегът и пискливите писъци на вятърът.

-Извинете ме.-старецът си прикрил очите но сълзите не идвали,явно и те били замръзнали.В това се бе превърнало козируването му.

-Ще можете ли да продължите господине-попитал мъжът пред него

-Да...само..да.-писателят бавно откъсна поглед от него обратно в светът на буквите си.

-Не се чувствай като позиращ за рисунка представи си,че говориш на някой на който можеш да се довериш ако не на себе си.-добавил той потъвайки в тетрадката си.Старият войник кимнал и продължил.

-Трябваше да се прегръщаме като пингвини за да запазим телесна топлина.-треперещият му глас сливащ се със скърцането на столът създавал чувствителна мелодия.-Не знаех кое е сълзи кое е топящи снежинки по бузите ми но продължавах да вървя.Ако плача в студ капките замръзват ако в горещина просто се смесва с потта. Нямаше значение как се чувстваме важно бе как времето се чувства а то изневерява.-рече той поглеждайки през прозореца.

-Боже,сигурно имаше повече хора под снега отколкото есенни листа.-каза старецът замечтано.Не бе мислил,че мисълта ,,само призраци се връщат от война'' ще му стане толкова ясна.Куршумът в главата поне запълва по някакъв начин хилядите неотбелязани гробове под снега.По добре да е там и да не го усещаш отколкото да не е и да го усещаш.

-Но не си мисли,че руснаците са неуязвими в битката.Толкова много сме кървели заедно и кавалериите ни са се блъскали,че към края на войната ако съм убил руснак сигурно е братоубийство.-писателят си записа

-Продължавай -казал той с взискателен тон почти като Наполеон

-Можем ли да пийнем по нещо?-попита войникът

-Имам само пури.

-Не благодаря-според него пурата бе последното нещо което човек си слага в устата преди пушката.-А сетих се за нещо което маршал Ней ни каза преди да ни поведе в Бородино ,,Казват,че войната за войникът е да е да търси причина за която да умре но след нея се чудя каква е причината поради която живея''. - Тънка усмивка заиграла по набръчканото лице на старецът.

-Добър човек бе Ней опичаше ни за смъртта по-добре от майките ни за живота.-щом войникът погледна към писателят той вече гледаше към него.

-Май,че те разбрах.

-Какво ми има да ме разбираш.Празнота?-сякаш доловил същата скромност която изпитал преди 34 години щом се питал защо точно той оцелял.

-Празнотата не създава ли място за работа.Думите падат по тежко с ехо.-стаята потънала в тишина само че този път нямало на кой да се моли или говори.Вятърът ги оставил.

-Смятате ли,че в битка има две страни.-нарушил тишината човекът пред него.

-Да.Държавната облигация и моралната такава.

 

 

© Йордан Терзиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??