Все някога ще свърши
Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на световно ниво да бъде толкова любезен.
- Хей АА, не се притеснявай ще го махнем това от главата ти. Проста работа, малко микрохирургия и си на крак веднага след операцията.
Усмихна се, защото се обърна към него с инициалите му в интернет пространството.
- Не знаех, че сте чели мои неща?
- Не само съм чел, но и съм ти върл фен. Наистина ли очакваш филмиране на твоите писания?
- Не ми се говори за това.
- Прав си, Алекс, но малко хора допълзяват до кино индустрията и в прав текст пълзят, за да достигнат там.
- Всичко е безсмислена суета, Професоре.
- Знам, че си ориентиран в диагнозата си, а самата операция ще е просто една дупчица, през която ще изсмучем това в главата ти. Една нищо и никаква арахноидна киста. Още седмица съм тук и после заминавам за Щатите, тъй че предлагам утре да пробием умната ти глава. ХА-ха-ха...
Мразеше операционните, миризмата на озон и дезинфектанти, искрящата студена светлина и безумно суетящият се персонал.
- Започваме, Професорът иде!
Бавно затвори клепачи и всичко изчезна.
- Добър ден, АА. Готов си. Ето виж.
Вдигна аспирационния цилиндър и вътре се бълникаше тъмна, кръвенистта течност.
- Името ми е Алекс, защо ми казвате АА.
- Защото си нашият голям писател.
- Съжалявам, но не съм писал нищо, освен рецепти и бумаги за министерството.
Професорът светна в очите му и после дълго се взира в срезовете на монитора.
- Всичко е нормално. Явно е краткосрочна, селективна амнезия от операцията. Яд ме е, че си изгубил спомен за творчеството си, но нищо, ще се върне. Сега се прибери и чети, каквото си написал, може да ти помогне да си спомниш.
Къщата кънтеше празна и пред процепите на щорите танцуваха осветени прашинки. Взе от масата телефона си. Имаше над 50 позвънявания. Седна на дивана и отвори лаптопа. Стоеше страничката, на която бе публикувал последно. Зачете се и сякаш времето спря. Редяха се едно след друго написаните от него неща. Откри, че се е смял, плакал, обичал, а в главата нямаше нищо. Вече разсъмваше, но спомените ги нямаше. Някой настойчиво звънеше по телефона.
- Господин, Алекс разбрахме, че сте претърпял операция и се извиняваме, че звъним по това време, но е заради часовата разлика. От филмовата студия ни притискат за продължение на сценария.
Затвори телефона. Стана и отиде до ръба на стената. Опипа марличката лепната върху обръснатият му череп. Обърна се и със сила се удари в ъгъла. Усети, как нахлува горещина в мозъка и се срина на пода.
Болничната стая бе боядисана в синьо. Професорът носеше един цилиндър с тъмна течност.
- Ето я гадината от главата ти, Откривателю.
- Неприятно е за гледане, но защо да съм откривател?!
- Ха-ха- ха, ако ти питаш, защо да си откривател, не знам другите, какво ще питат. Да развиеш "Теория на Нищото" не е ли откритие... Тя е промяна в мисленето на човечеството.
- Не съм откривал нищо за Нищото.
Медицинското светило се наведе и светна с прожекторчето си в очите му, след това разгледа триизмерния образ на мозъка му, проектиран в пространството.
- Всичко е нормално, явно е временна амнезия. Почакай малко, ей сега идвам.
Върна се с малка книжка в ръката си.
- Вземи и прочети Откритието си. Смятам, че ще ти върне паметта.
Вратата на къщата се отвори сама и отвътре проехтя металическият глас на компютъра.
- Добър ден, Алекс.
Седна на плуващото кресло в хола. От нищото пак проехтя гласът:
- Имаш 124 пропуснати търсения да ти покажа ли списъка.
- Да.
Във въздуха се проектира дълъг списък с имена и номера, но никой не му говореше нищо. Отвори книжката и на първата страница бе написано.
" На най-способният неврохирург Мачикян от неговия приятел Алекс."
Зачете се страница след страница и всичко беше безумно логично и просто, но не беше писано от него. Когато затвори и последния лист разбра, че светът е толкова елементарно устроен и толкова малко трябва, за да го осъзнаеш.
Стана доближи ръба на стената, обърна се с гръб и тресна главата си в него...
Лежеше на поляна с просъхнала трева, а до него клекнал се взираше някакъв мъж с дълга метална игла в ръка. Усети топлата кръв около главата си.
- Извадих Злия дух от теб. Не беше трудно, но светът има нужда от своя Пълководец.
- Благодаря ти, Шамане, но не съм никакъв пълководец и никога не съм бил...
- Нищо, Злият дух е откраднал част от спомените ти, но се върни в шатрата си. Утре, като застанеш пред войските ще си спомниш...
И така краят е в безкрая.
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вал, аз съм пленен от творчеството ти дори когато си със снимка на жабок! (Хаха дори не се шегувам ама ти знаеш де!) 😅 Ама… чакай сега, ти искаш да имаш големи гърди и снимка на “млада жена”, а млада жена ли да си или стара?! 🤣 Преди да си удряш главата, трябва да си наясно, че да не те запрати времевия континуум някъде, където не ти се ще! 😅 -съвет от верния ти робот-асистент.
-
Замислих се, ако имам големи гърди и женски полов орган и съм със снимка на млада жена обърната в полупрофил, колко възрастни мъже, щяха да ми пиша, че са пленени от моето творчество... Но нищо ще си ударя главата в ръба на стената и може да се появя в паралелна вселена, където всичко е така, както го описах.
-
Зигфриде, ей на туй му казвам лакомия. Не му стига мощен мотор и блаженно ухилен приятел, ами сега го напъва за мерцедес, пък и да е умен.
Валя, аз съм паралелния двойник на Стивън Кинг след лоботомия. -
СтивънКингско
-
Вал 😂 според мен папаракът е Габи 😊 тоя мотор е много мощен за да може да се катери по космодрума и да избягва комети 😆.
Отделно, наведе ме и на мисълта за любимата ми теория на Еверет - квантовите системи, като излизат от суперпозиция, разцепват света и се получават паралелни светове. Те нямат взаимодействие помежду си, но един и същи човек вече е - трима себе си (в този случай, например). Интересното е, че ако беше точно заради това, не би трябвало да му се случват подобни случки... Или пък, въпреки че той е станал три свои версии (водя се по теорията, но не претендирам да съм физик!), неговият темперамент и начин на мислене, и сърцето му, са същите, затова му се случва същото. Хмм... това означава, че дори в паралелни вселени, ще ни се случват същите неща, само в различни обстоятелства. Няма как да си мечтая, че има някъде там в паралелна вселена един успешен, много умен и каращ мерцедес Зигфрид.😊😅 -
Зиги, кой папарак ни е снимал, като отиваме към космодрума с мотора.
-
Благодаря, мили коментиращи. Ако трябва да бъда честен не знам, дали това не е нагънатият времеви пространствен континиум, или повторение на безкраен кръговрат, или както предположи Краси е пренесена частица от нашето аз във времето и безкрая. Трудно е за обяснение и затова малко хора се спират да го четат.
-
Със Зиги ...дали всичко не е безкраен кръговрат.
-
Уважавам умението ти да казваш много, чрез привидно простички истории. Поздрави, докторе!
-
Оптимистично заглавие на една не толкова оптимистична история, но ако си тресне главата отново може би натрупванията този път ще доведат до качествени изменения. И ме усмихна и ме натъжи. Едно смесено усещане. Дали пък наистина всичко, което "носим" си е наше..
-
“Теория на Нищото” - какво ли не бих дал да прочета това откритие. Навеждаш ме на философски размисли за вечността и дали всичко се повтаря в различно време в някакъв безкраен кръговрат… 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Спомням си, че Паленка ми беше писала в един коментар за женски полови органи с очи, сигурно има и мъжки с по едно око и четат ли, четат...