Все още чакам
Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя стана толкова голяма, че реши да се бори с действителността. От тогава живея на ръба, на върха на скала, направена от изящен мрамор. Седя, провесила ръка над пропаст, пропита с мъка.
И чакам.
Чакам да видя кой ще надделее.
© Теа Шадикс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Теа, чудесно е,че ти си на върха на прекрасната мраморна скала.Мъките, страданията са там, долу в пропастта.Не оставяй мечтата ти да отлети.Не чакай, за да не изпуснеш момента.Прегърни я и с нейните крила полетете.
-
Образно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
