Все още чакам

25.08.2013 г., 18:40 ч.

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

871 0 2

Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя стана толкова голяма, че реши да се бори с действителността. От тогава живея на ръба, на върха на скала, направена от изящен мрамор. Седя, провесила ръка над пропаст, пропита с мъка.
И чакам.
Чакам да видя кой ще надделее.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

snevra (Снежана Врачовска)

2013-08-28T15:52:16+03:00

Теа, чудесно е,че ти си на върха на прекрасната мраморна скала.Мъките, страданията са там, долу в пропастта.Не оставяй мечтата ти да отлети.Не чакай, за да не изпуснеш момента.Прегърни я и с нейните крила полетете.
Ready_4_whatever (Филип Филипов)

2013-08-27T22:16:10+03:00

Образно!