Все още чакам

Aug 25, 2013, 6:40 PM

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

733 0 2

Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя стана толкова голяма, че реши да се бори с действителността. От тогава живея на ръба, на върха на скала, направена от изящен мрамор. Седя, провесила ръка над пропаст, пропита с мъка.
И чакам.
Чакам да видя кой ще надделее.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

snevra (Снежана Врачовска)

2013-08-28T15:52:16+03:00

Теа, чудесно е,че ти си на върха на прекрасната мраморна скала.Мъките, страданията са там, долу в пропастта.Не оставяй мечтата ти да отлети.Не чакай, за да не изпуснеш момента.Прегърни я и с нейните крила полетете.
Ready_4_whatever (Филип Филипов)

2013-08-27T22:16:10+03:00

Образно!