29.05.2006 г., 19:36

Все още с ребро

1.2K 0 1
1 мин за четене
Адам се събуди изнервен.
Цяла нощ се въртя в хамака, закачен между дървото на Кока Кола и това на Пепси Кола. Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, нито напред. Стана рязко и си удари главата в една узряла кутийка пепси кола, скрита между листата. Скъса я злобно и рязко я отвори. Леко накиселяваше, явно още не са в пълна зрялост. Вчера като за първи ден му беше мноо тъпо, може би адаптация, аклиматизация... и всичко ще потръгне. Скочи ловко на тревата и звучно се изсекна. Рязкият силен звук и - несъмнено - успешният край на действието, за миг го накараха да се чувства деен. Поогледа се. Навсякъде една мека, млечна светлина, тихо и унесено. Една река мед бавно и сладко се вливаше в друга с масло, като захаросани кристалчета палаво обсипваха с отблясъци навред. Сънливо му беше. Сънливо и скучно. Въпреки че не знаеше какво е шум, тишината го дразнеше. Два тигъра кротко пасяха наблизо а малките тигърчета се бореха. Разхождаше се и внимаваше къде стъпва. Лош спомен му остана от вчера и от тигрите. Така беше си омацал единия крак... И в двете реки опита, но трудно се миеше. Добре, че дядото, който дойде после, му показа системата за капково напояване и къде е кранът на водата за миене. Угрижен беше вчера дядото. Каза, че е много зает и засега да си запълва времето както намери за добре. Каза и да не яде от ябълката. Първо обаче каза - да отиде веднага да се измие и друг път да внимава къде стъпва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Барон фон Микрофон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ,Каза и да не яде от ябълката, не трябва ли да е от мъжки род на мен мн неми хареса първо че е кратко и второ не е довършено от мен 3 даже е и мн...

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...