May 29, 2006, 7:36 PM

Все още с ребро

  Prose
1.2K 0 1
1 min reading
Адам се събуди изнервен.
Цяла нощ се въртя в хамака, закачен между дървото на Кока Кола и това на Пепси Кола. Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, нито напред. Стана рязко и си удари главата в една узряла кутийка пепси кола, скрита между листата. Скъса я злобно и рязко я отвори. Леко накиселяваше, явно още не са в пълна зрялост. Вчера като за първи ден му беше мноо тъпо, може би адаптация, аклиматизация... и всичко ще потръгне. Скочи ловко на тревата и звучно се изсекна. Рязкият силен звук и - несъмнено - успешният край на действието, за миг го накараха да се чувства деен. Поогледа се. Навсякъде една мека, млечна светлина, тихо и унесено. Една река мед бавно и сладко се вливаше в друга с масло, като захаросани кристалчета палаво обсипваха с отблясъци навред. Сънливо му беше. Сънливо и скучно. Въпреки че не знаеше какво е шум, тишината го дразнеше. Два тигъра кротко пасяха наблизо а малките тигърчета се бореха. Разхождаше се и внимаваше къде стъпва. Лош спомен му остана от вчера и от тигрите. Така беше си омацал единия крак... И в двете реки опита, но трудно се миеше. Добре, че дядото, който дойде после, му показа системата за капково напояване и къде е кранът на водата за миене. Угрижен беше вчера дядото. Каза, че е много зает и засега да си запълва времето както намери за добре. Каза и да не яде от ябълката. Първо обаче каза - да отиде веднага да се измие и друг път да внимава къде стъпва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments

Comments

  • ,Каза и да не яде от ябълката, не трябва ли да е от мъжки род на мен мн неми хареса първо че е кратко и второ не е довършено от мен 3 даже е и мн...

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...