8.01.2013 г., 13:00

Всеки ден

1.1K 0 2

      Всеки ден животът ти поднася нещо хубаво и не толкова хубаво. Това е като магазина, в който влизаш ежедневно - претрупани рафтове и наредените артикули на тях! Разглеждаш ги, имайки  възможността да задържиш погледа си към някои, или бегло да погледнеш други! Едни харесваш, други - не... Но при самата мисъл, че зървайки някой неща, ти се усмихваш, лицето ти придобива друго изражение, нали?!Заради това, че имаш избор… това означава много. Това значи, че ти можеш да сравниш. И протягайки ръка да избереш, какво да вземеш! Да му се  порадваш, да усетиш онази топлина и любов, с която то е излъчвало, карайки те  да го харесаш.

  Замисляш ли се какво ти подсказва този момент?! Че съдбата те обича! Предоставя ти възможността да определиш и приемеш точно онова - малкото или незначителното на пръв поглед! Но пък голямото, същественото за теб - това, което би те изпълнило и направило щастлив!

 

  Точно затова, приеми го и го вземи - приеми щастието в избора, който правиш! Наслади се на всичко хубаво, което можеш да усетиш и изживееш, максимално! И нито за миг недей да забравяш - ти си щастливец!!! Защото имаш избор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • toxin, благодаря! Избора е в нас самите, а дали е правилен или не - следва да разберем !
  • О, Сед, толкова е истинско и хубаво! Приветствам те за тези ти разсъждения! Всички имаме избор, дано по-често правим правилния!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...