Всички земни тайни
Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за мълчание – десет години.
Минали месеци и години. Много пъти на селянина му се искало да проговори, но мисълта за стареца и неговите тайни го спирала. Щом срокът изтекъл, изкачил планината за втори път.
– Ти спази обещанието си, ще спазя и аз думата си – казал старецът. – Докато се върнеш в селото, всички земни тайни ще ти бъдат разкрити.
Радостен, селянинът забързал надолу и по пътя си усещал, как съзнанието му се изпълва като мях с вода.
Свеждал поглед и във всяка тревичка виждал бъдещето на света.
Вдигал очи и виждал миналото на всяка звезда.
Разтреперан, почти в несвяст, стигнал той в селото, където всички го очаквали.
– Кажи ни! Кажи ни всичко! – викали те.
Селянинът поел дълбоко дъх. Всички застинали с широко отворени очи.
– Всха!...ахс!...ха-ааах?! – от устата му се отронили само непонятни звуци. Бил мълчал толкова дълго, че бил забравил как се говори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Cucurbita Maxima Всички права запазени
