Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за мълчание – десет години.
Минали месеци и години. Много пъти на селянина му се искало да проговори, но мисълта за стареца и неговите тайни го спирала. Щом срокът изтекъл, изкачил планината за втори път.
– Ти спази обещанието си, ще спазя и аз думата си – казал старецът. – Докато се върнеш в селото, всички земни тайни ще ти бъдат разкрити.

Радостен, селянинът забързал надолу и по пътя си усещал, как съзнанието му се изпълва като мях с вода.
Свеждал поглед и във всяка тревичка виждал бъдещето на света.
Вдигал очи и виждал миналото на всяка звезда.
Разтреперан, почти в несвяст, стигнал той в селото, където всички го очаквали.
– Кажи ни! Кажи ни всичко! – викали те.
Селянинът поел дълбоко дъх. Всички застинали с широко отворени очи.
– Всха!...ахс!...ха-ааах?! – от устата му се отронили само непонятни звуци. Бил мълчал толкова дълго, че бил забравил как се говори.