Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосилно висока за мене, но и за когото и да било.
Сега разбирам колко точно ми струваше всичко. То отнемаше нощите ми, през които го сънувах... Отнемаше целия ден... а тъкмо когато не мислех за всичко - го виждах... Всичко вървеше по тротоара, по които се движех аз... Ах, колко болеше. Минаваме един покрай друг, поздравяваме се и всичко заминава... Аз пак губех всичко и оставах без нищо...