Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.

                Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега. Нито един не съм обичала така. В нито една от досегашните си връзки не съм се чувствала така, както ти ме караше и все още ме караш да се чувствам. Ти стана всичко важно за мен в рамките на едни обикновени три месеца като момент от годината, но необикновени за сърцето ми... само три. Ти стана причината, поради която ставам рано сутрин, за да те засека, за да може деня ми да започне с твоето лице, твоята прегръдка, твоя глас, твоя парфюм... Ти стана причината, поради която толкова пъти се появявах в ужасно състояние, болна, до припадък дори, само за да съм с теб колкото се може повече. Карах се с майка си в моментите, в които бях в лошо здравословно състояние, настоявах да не оставам вкъщи, за да съм с теб. Не съжалявам. Заради теб аз имах желание да живея, да се смея, да се радвам, да се усмихвам по–често. Знаеш ли, че ти ми даде сили да продължа напред? Знаеш ли, че заради теб се представих толкова добре на състезанието? Защото знаех, че имам подкрепата ти, че съм в мислите ти, в сърцето ти. Заради теб направих онези мъфинки, когато нямах никакви сили и цялото тяло ме болеше. Но това нямаше значение тогава, не усещах нищо, заради това, което ти ме караше да чувствам вътре в себе си, от ляво. Също така заради теб оставих образованието си на заден план. Което все още е така, но причината този път не е щастието и приятната разсеяност, а точно обратното – депресията, тъгата, самотата, която чувствам, дълбоките размишления и връщане назад във времето. А знаеш ли, че ти стана причината, поради която оставих някои приятели на назад? Но те не ми бяха нужни, защото ти ги заместваше, ти стана моя най–добър приятел, ти ме разбираше, подкрепяше, изслушваше, доказваше ми, че съм важна, накара ме да се чувствам красива и ценена, доказа ми, че съм някой. И бях някой за теб, което бе най–важното. Ти ме направи толкова щастлива само за няколко месеца... които оставиха белег в мен, в моето сърце и съзнание. Тези няколко месеца обърнаха живота ми малко или много, те обърнаха и мен.

                Но... както и това, че беше причината за всичко хубаво, сега си причината за цялото ми страдание. Последния месец ти стана причината за болестните състояния, в които съм изпадала, причината за депресията, в която се намирам... не, не драматизирам. Ти стана причината да се чувствам толкова подтисната, без желание за нищо. Ти стана причината за негативната промяна в мен. Защото си тръгна така внезапно, остави ме, след всичко, което ми даде, което ми каза, обеща, което ме накара да почувствам, както и след всичко, което аз ти дадох. И ми липсваш. Всяка моя мисъл е свързана с теб, всяко второ изречение е свързано с теб, всяко едно чувство е свързано с теб, както и текстовете на песните, мелодиите. Всяка една сълза, която пада от моите очи искам да знаеш, че я усещам като късче от сърцето ми. То все още е твое, дала съм ти го, искам да го пазиш, но ти не го правиш. Не те интересувам вече, не съм това, което бях за теб преди месец. И трябва да го приема, но не мога, не искам.

                Знаеш ли, че почти няма вечер, през която да не съм плакала за теб? Знаеш ли, че всеки ден препрочитам съобщенията ни, чета хронологиите ни? Дори по няколко пъти. Също така гледам клиповете, които бях записала, докато си говорехме по телефона. Гледам снимките ти... и онази наша обща снимка. Не знаеш всичко това... а как искам да разбереш... искам да прекараш една седмица на моето място, да влезеш в ума ми, да усещаш това, което и аз.. и да ми кажеш как е? Справяш ли се? Искаш ли да се освободиш и всичко да премине, кажи ми? Но няма как да стане, защото не знаеш какво ми е и едва ли някога ще разбереш.

                Можеш да имаш всяко едно момиче, но тогава ти  избра мен. Точно мен... аз бях онази, която отвори очите ти за предишната, аз бях онази, която ти помогна да я преодолееш, аз съм онази, в която ти почти се влюби. Аз бях онази, която те караше да се смееш, докато не те заболеше коремът и не можеше да си поемеш въздух, аз бях онази, която можеше да ти оправи настроението без много усилия, аз бях онази, чийто номер знаеш наизуст, онази, с която направи най – дългия си разговор до сега – осем часа... Да, бях онази специалната. You had a crush on me.. Беше споделено. Разбира се, моите чувства бяха много по – силни, те все още са. И няма да угаснат скоро, защото това е истинска любов – пожар, унищожаващ те първо отвътре, разпространяващ се, трудно ще се овладее тази стихия. Липсваш ми ужасно много, липсва ми всичко... искам те обратно. Но ти ме нарани и продължаваш да го правиш, може би съзнателно, а може би не, но не искам това да продължава така, за това се боря с всички сили да си те върна, да те имам пак по онзи начин, но е невъзможно, ти не ме искаш обратно. Боли. Каза ми, че ме обичаш.. многократно... лъжа. Много болезнена. Каза ми, че не си като другите момчета – да, не си... в някои отношения наистина си различен... или поне беше, когато аз бях нещо за теб. Каза ми, че няма да ме оставиш. Лъжа. Поредния безчувствено направен разрез в сърцето. А аз повярвах... бях прекалено наивна, хванах се в капана и ето, че сега страдам. Набутах се сама в тази клетка и сама не си позволявам да изляза от нея. И колкото и да е странно – не искам. Страх ме е, че един ден ще спра да те обичам, а не искам това да става, колкото и да страдам, колкото и да полудявам с всеки изминал ден, аз просто те обичам и това е. Вярвам, че част от чувствата, които си имал към мен все още тлеят някъде там в теб, надявам се да успея отново да ги достигна. Но това, което имам към теб сега, тези чувства, те ще се запазят завинаги, ти оставаш белег.

                Когато загубих теб, загубих момчето, което ме ценеше, караше ме да се чувствам специална, защото наистина бях такава за него. Освен това загубих много скъп приятел и си го искам обратно. Опитвам се да те задържа, искам те до мен, отчаяна съм... бих дала всичко, за да изживея отново онези три месеца, бих дала оставащите ми години живот, само за да изживея още веднъж това, което имахме. Повярвай ми... и пак ще кажа – обичам те !

                Хахаха, толкова съм отчаяна и изпаднала. Жалка картинка. Преследвам те. Надеждата още е жива, защо – и тя не знае. Усещаш ли как очите ми парят, сълзите ми се стичат по бузите една след друга, състезават се. Досещаш ли се, че сърцето ми се разкъсва? Виждаш ли колко разбито е то и как се разбива с всеки един изминал ден? Губя надежда в любовта... като луда стоя и слушам музика сама в стаята си, плача безутешно. Лудница? Далеч ли е?

                 Ти беше моя слух, изгубих те. Вече не чувам тази прекрасна музика, извиващите се радостни нотки, няма го ритъма, няма я мелодията. Къде е тя? Какво я накара да изчезне така внезапно? Кажи ми. В мен ли е вината? Искам да знам... имам ли шанс? Защо ли изобщо питам, сълзите и болката сами отговарят на този въпрос.

               Зная, има хора с много по–тежък живот от мен, хора, на които са се случвали много по-лоши неща, а аз се филмирам тук. Може и така да е, но... това ме кара да правя любовта ми към теб. И чак сега започнах да разбирам някои хора. Чак сега разбрах наистина какво им е... тежко. Болезнено, ужасно, почти нетърпимо.

                Има една мечта, която се е загнездила в съзнанието ми от доста време. Представям си как сме двамата заедно вечерта. Как се смеем, гледаме клипове, филми, закачаме се, слушаме музика и си прекарваме невероятно. В един момент сядаме на земята,един до друг,  облегнати на леглото зад нас и гледаме романтичен филм, но не сме съсредоточени. Хванати сме за ръце, гушнати един в друг, аз те гледам в цялото ти изящество, стоиш толкова прекрасен до мен, мой си. Без тениска, погледа ми се спира на всяка една извивка от  тялото ти, знаейки, че то е мое, галя косата ти – мека и прекрасна, миглите ти – гъсти и дълги, невероятни, както и всичко останало в теб. Възхищавам ти се. Стоим до зори, а след това – на теб ти се доспива. Лягаш си. А аз те гледам как спиш, спокоен, прекрасен, невероятен, истински. Единственото, което се чува в стаята е твоето спокойно и равномерно дишане. И в този момент съм щастлива, защото знам, че се обичаме. Тази чиста и нежна фантазия обикаля из мислите ми и не се спира за момент, не изчезва, винаги е там... бих искала да можеше да стане реалност.

                Това е от мен, просто исках да знаеш всичко това. Някой ден може и да събера смелост да ти го пратя, въпреки, че нищо няма да се промени, а до тогава .. всичко това ще продължава. Но за мен бе важно да го знаеш.. благодаря ти, че отдели от ценното си време за поредните ми глупости. Прости ми, ако съм направила нещо, с което да те отдалеча, обидя, нараня или друго. Благодаря ти за тези прекрасни спомени, изживявания. Благодаря ти за всичко.

                Обичам те.