На дървото кацна врабец. Огледа се и се спусна надолу към събратята си, скупчили се на плочките около коричка хлебец. В този миг вратата на входа се отвори. Птичетата литнаха, наредиха се на клоните на близкото дърво и се загледаха с недоволство в дребната женица, развалила угощението им. Тя излезе и тръгна към парка. Малкото ято се спусна отново към изсъхналата коричка и навред се разхвърчаха трохи. Врабците бяха изгладнели през дългата зима. Люба чу зад себе си весело чирикане, усмихна се и вдъхна дълбоко все още хладния зимен въздух. Закашля се, поспря докато дишането ѝ бавно възвърне нормалния си ритъм и тръгна отново.
Времето беше прекрасно. Февруарските температури на въздуха се покачваха, като че ли заедно с цифрите на случаите на заболели от Ковид-19 или въпреки тях... Рано беше още за пролетта, но стремежът на хората за глътка въздух, надеждата за ново начало и разхлабване на мерките в пандемията, като че ли стимулираха природата да бъде солидарна.
Люба се заслуша в птичите пе ...