14.04.2019 г., 17:45 ч.

Всяко добро се отплаща 

  Проза » Приказки и произведения за деца
1668 2 9
3 мин за четене

     На някакъв  беден селянин жена му не можела да роди дете. Годините минавали, а техният дом оставал тих и тъжен. Накрая напълно отчаян човекът отишъл при една старица, която живеела през девет села в десето и говорела с мъртвите.
-    Кажи, бабо, какво да сторя, че и в нас да проплаче рожба?
-    Твоето семейство е орисано с черна магия, да останете сами докато сте живи – отговорила жената. – Ала има надежда. Само трябва да направите добро на някого.
-    Аз съм бедняк. Цял живот се боря със земята и все не смогвам да свъртя някаква пара. Как да направя добро?
-    Не са нужни пари, човече, за да сториш добро. Можеш да дадеш покрив на сираче – старицата млъкнала и повече нищо не казала.
   Минало време на техни съселяни се запалила къщата. Мъжът и жената загинали в пожара, само дъщеря им се спасила, защото нощувала в роднини. Ала близките имали многобройна челяд и не можели да хранят още едно гърло.
    Тогава беднякът и жена му си спомнили думите на старицата и приели детето у дома си. Една година по- късно се случило най-хубавото и жената родила момиченце. Нарекли го Божидара.
    Децата пораснали. Толкова много се обичали, че били неразделни.  Един летен ден майката рекла на по-голямата сестра:
-    Хайде, Цветанке, да идеш на нивата, че да занесеш обяда на татко си.
Тя тръгнала и както вървяла по пътя, се извила буря. Силната вихрушка я грабнала и захвърлила надалеч в пръстта. 
   След няколко часа намерили девойката, но очите ѝ били толкова напрашени, че нищо не виждала. Опитвали какво ли не, нито лечители, нито знахари можели да помогнат и Цветанка ослепяла.
    Случило се така, че на един човек от селото изчезнала кравата. Три дни търсили животното, но не го намерили. Тогава Цветанка рекла:
-    Не се бойте, след още три дни, кравата сама ще си дойде. 
  И както казала девойката, така станало. След три дни животното само се прибрало. 
   Тръгнала славата ѝ на ясновидка и ден след ден тълпите от хора се увеличавали.  А Цветанка имала отговори на всичките им въпроси.
   Един ден сляпото момиче повикало сестра си и рекло:
-    Божидара, облечи днес най-хубавите си дрехи, вземи стомната и отиди да занесеш вода на тате.
Сестра ѝ се пременила и тръгнала на нивата. Край пътя стоял красив кон до своя паднал в несвяст ездач. Това бил царският син, който пътувал по важни дела. Момичето се приближило до него, напръскало го с вода и едва тогава забелязало колко е красив и богато облечен. Принцът дошъл на себе си и заговорил:
-    Как се казваш, девойко и какво правиш тук?
-    Името ми е Божидара и съм тръгнала да занеса на тате вода на нивата. А вие, господине, добре ли сте?
-    Изглежда съм паднал от коня, но се отървах с леко главоболие. А може ли да пия от твоята стомна?
-    Може, защо да не може. На мен водата не ми се свиди – усмихнала се тя и блеснали черните ѝ очи.
   Напил се царският син, свалил своя пръстен, подал го на девойката и рекъл: 
-    Всяко добро се отплаща. Ако някой ден имаш нужда от нещо, ела в двореца и покажи този пръстен на стражата.
    След време се чуло, че царският син се разболял от нелечима болест. Идвали в двореца най-прочути лечители от цял свят, но никой не успял да му помогне. Царят обещал несметни богатства, на онзи, който успее да излекува принца. Цветанка пак извикала сестра си и ѝ дала стъклено шишенце с някакъв чудодеен лек, който сама била приготвила.
   Отишла девойката в двореца, но стражата отказвала да я пусне. Тя им обяснявала, че ще помогне на болния, но никой не повярвал. Накрая показала царският пръстен и едва тогава получила разрешение.
Божидара дала на принца да отпие от лекарството, а след това  напръскала лицето му, както преди. Той отворил очи, усмихнал се и казал:
-    Вече знаеш, че всяко добро се отплаща.
    Не след дълго треската преминала и болният напълно оздравял.
   Царят като разбрал, че това момиче за втори път помага на принца, наредил синът му да се ожени за Божидара. Направили чудна сватба, за която дълго се говорело след това. А какво станало с Цветанка ли? Назначили я за първи царски съветник. Доживяла до дълбока старост в двореца и помогнала царството да стане най-могъщо в целия свят. 
 

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво са приказките? Една мечта, където всичко е по-красиви, по-добро и по-справедливо. Колкото действителността е по-отблъскваща, толкова повече хора ще се обръщат към приказките. Благодаря, Миночка.
  • Харесвам приказките и тази ми направи силно впечатление и със съдържанието и поуката в нея!Поздави!
  • Благодаря ви, Галя и Patrizzia. Да, баба Ванга е първообраз на Цветанка. Доброто е смисъла на всичко. Радвам се, че ви хареса.
  • Много хубава приказка, Светли. И поучителна.Твоята Цветанка ми напомни баба Ванга.
  • Много ми хареса заглавието, което е и посланието на приказката,затова, че всяко добро се отплаща. Не винаги от този, за когото сме направили доброто, както и не винаги веднага... Но все някога, независимо кога и независимо от кого. Хубаво е да вярваме в това вселенско начало, че доброто привлича добро. Прекрасна приказка, благодаря за удоволствието! Дано всички, които твърдят, че няма ненаказано добро я прочетат.
  • Благодаря, Ангелче13.
  • Благодаря, brinne.
  • Благодаря, Neli.
  • Хубава приказка! Колко е приятно да четеш за сестри, които така се обичат!
Предложения
: ??:??