7.12.2016 г., 14:31

Всяко стадо си има мърша

939 0 1
1 мин за четене

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША

/не е разказ/

 

   Не е разказ. Просто споделям.

   От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката Милена – на дядо си, на мен!), ми сe случи нещо фрапиращо. Ужасно, разтърсващо! Преклонението ми пред културата на немците бе подложено на изпитание. Усъмних се за първи път (да ме прости Гьоте).

   Стоях на тротоара и се оглеждах. Дебнех пролука да се шмугна между колите, да пресека улицата, че светофарът бе бая далеко, на 40-50 метра. Видя ме един шофьор и спря. Направи ми знак с ръка да премина. Даже ми се усмихна. Културни хора, рекох си, това у нас посмъртно не може да се случи. И тъкмо стъпих на отсрещния тротоар и подкарах количката по алеята за велосипедисти и чух някакъв отзад да ми дрънка. „А бе, серсем, четири метра тротоар, не можеш ли да ме заобиколиш?!” - мърморя си аз и не мърдам встрани. Ей, профуча покрай мен, за малко да ме сгази! Не стига туй, ами се обърна и ми рече на чист български:

   - Да тий*ъ майкътъ!

   *бах тъ в немицъ! Eй на туй му викат: Всяко стадо си има  мърша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...